Откритие, което претендира за Шнобелова награда, са направили биолози от САЩ. Оказва се, че дори изпадналите в сън мечки реагират на прелитащите наблизо безпилотни апарати.
Дроновете, или управляваните летателни апарати – все по-често се използват от изследователите на живата природа за изучаването на животните, техните места на обитание и навици. Тези устройства, което са станали достъпни и евтини едва през последните години, са направили възможно изучаването на изчезващи видове в техните естествени условия в недостъпни местности.
Смята се, ме появата на тези странни източници на звуци над животните не предизвиква особеното им безпокойство.
Например учените изключително рядко забелязвали, че американските черни мечки подскачали при появата на дронове наблизо.
Но новото изследване, проведено от американските учени, показало, че независимо от спокойното поведени, което демонстрират мечките, механичните жужалки (в съпровождащата статия те били наречени НЛО) се явяват мощен дразнител за тях, предизвикват силен стрес и карат сърцето им да бие учестено.
„Някои скокове в честотата на сърцебиене на мечките се оказа доста по-висока, отколкото очаквахме. А при една мечка честотата на сърцебиене се увеличи с 400%, с 41 удара в минута до 162. Това беше най-силната реакция, която видяхме, и това ни шокира“, разказва Марк Дитмер от университета на Минесота, автор на изследването, публикувано в сп. Current Biology.
В своите експерименти биолозите поставили специални нашийници с GPS приемници към мечките в Северозападна Минесота, както и датчици за сърдечен ритъм.
Това позволило провеждането на дистанционни изследвания и наблюдение на реакцията на мечките, без да се влиза в контакт с тях. На всеки две минути учените получавали електронно писмо с координатите и показанията на сърцето. След това Дитмер и колегите му изпращали дронове към мястото на последното пребиваване на мечките.
Като събрали данните за сърдечния ритъм на мечките и ги съпоставили с данните за намиращите се наблизо жужащи дронове, учените изяснили как влияе присъствието на летателните апарати на животните.
В хода на 18 полета, направени близо до четири мечки, зверовете само два пъти реагирали активно на тяхното присъствие. И все пак анализът на сърцебиенето показал наличието на устойчива физиологична реакция – учестило се сърцебиенето на всички мечки.
„Всички мечки, включително една спяща в бърлогата, реагираха на полетите на дроновете с ускорено сърцебиене, което нараства средно със 123 удара в сравнение с обичайното ниво“, се казва в статията.
За радост на биолозите нормалният сърдечен ритъм се възстановявал доста бързо. „Без тези регистратори на ритъма щяхме да отчетем, че мечките много рядко реагират на безпилотните апарати“, казва Дитмер.
Според биолозите получените данни трябва да станат повод за преразглеждане на съществуващата практика на изследване на дивата природа. Днес безпилотни апарати се прилагат активно за борба с бракониерите, а също в екотуризма и в много страни тяхното използване в дивата природа почти не се регулира, отбелязват учените.
„Безпилотните апарати имат огромен потенциал за научни изследвания и като инструмент за опазване на природата. Но все още не знаем какви видове са невъзприемчиви към дроновете, на какво разстояние започват да реагират животните на тяхното присъствие и може ли животните да се приучат към тяхното присъствие, затова трябва да сме предпазливи при използването им в дивата природа“, отбелязва Дитмер.
Сега Дитмер и колегите му са пристъпили към работа с намиращите се в неволя мечки. Те искат да изяснят може ли да се приучат животните към присъствието на дронове и колко време изисква това.
