Ден след като сините светодиоди получиха най-високото научно отличие, последната Нобелова награда за 2014 г. сред научните, строго казано, е присъдена не за химия, а за технология – флуоресцентната микроскопия, която е позволила да се изучат живите клетки и процесите в тях в реално време.
След десетминутно закъснение Нобеловият комитет обяви лауреатите на наградата за химия за 2014 година – тя се връчва на Ерик Бетциг, Щефан Хел и Уилям Мьорнер за разработката на флуоресцентната микроскопия с висока резолюция.
Флуоресцентните микроскопи са следващото поколение микроскопи след оптичните (където увеличението се осъществява от конструкция от лещи) и електронните (където се използва светлинен поток на лъч електрони и специални магнитни лещи).
Тук се прилага методът за получаване на увеличено изображение с използване на луминесценция на възбудени атоми и молекули от образеца.
„Първоначално беше доказано, че теоретичният лимит на микроскопа е половината дължина на вълната на видимата светлина, това е няколкостотин нанометра. Нека вземем човешки косъм – неговата дебелина е няколко микрона и той може да се изучава с традиционни микроскопи. Но в химията и биохимията обектите са много по-малки.
Стандартната бактерия е 100 нанометра, тя попада под споменатия лимит – обяснява представител на Нобеловия комитет. – Ако разглеждате бактериите със светлинен микроскоп, то трудно ще ги разберете. При електронните микроскопи вероятността е доста по-висока, може да се разглеждат структури до атом. Но те не позволяват да се изучават живите клетки или процесите в живите клетки.
Работата, която са провели лауреатите, е позволила да се изучат молекулярните процеси в реално време. С помощта на тяхната работа могат да се изучават динамичните процеси, да се чете ДНК, да се изучават белтъците. Това откритие по-конкретно е помогнало да се разбере как белтъците съответстват на различни болести, като Алцхаймер или Паркинсон.“
Сегашните лауреати, както и учените, получили наградата за физиология или медицина, а след това и за физика, липсват в списъка на кандидатите, който традиционно се съставя от Thomson Reuters въз основа на наукометрични показатели.
По такъв начин експертите на агенцията не познаха нито една от номинациите.
