Нощта, в която Луната се взриви

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

В своята „Хроника“ за събитията от 1178 година Жерваз Кентърбърийски прекъсва разказа си за царете и войните, за да спомене много рядко явление в нощното небе:

„На 18 юни същата година, когато се показа тънкият сърп на Луната, няколко мъже, гледайки към него, видяха изумително явление. Горният рог на полумесеца се раздвои. От точката между двете половинки избълва пламтящ факел, хвърлящ огън, горещи въглени и искри на значително разстояние. Тялото на Луната, намиращо се по-долу, започна да се огъва подобно на ранена змия. Това се случи десет пъти и дори повече и когато Луната се върна към нормалното си състояние, полумесецът придоби черникав оттенък.“

Този разказ озадачил съвременните астрономи – едни смятат, че монасите са видели астероид, врязал се в Луната, а други са на мнение, че това бил метеорит, навлязъл в земната атмосфера точно на мястото между монасите и Луната и накарал ги да повярват, че явлението, което са видели, се е случило на Луната.

За монасите, наблюдаващи всичко това, събитието без съмнение е било много вълнуващо. За средновековните хора Луната е била вечен, пленителен и тайнствен обект. Тя не само дарявала светлина на нощното небе, но и обозначавала хода на времето или определяла личните свойства на мъжете или жените.

Към началото на средните векове съществували вече много теории за Луната, която се смятала за същата планета като Меркурий, Марс, Юпитер и дори Слънцето. Както и всички тези планети, тя се въртяла около Земята по идеален кръг. Сред средновековните мислитили все още имало много въпроси около Луната – от какво е направена тя, какво е разстоянието между нея и Земята, от какъв източник взема своята светлина, откъде са тъмните и светли петна на нейната повърхност…

Луната не само осветява нощното небе

„Никой не може да твърди, че знае причината на всички неща, ако не знае движението и положението на небесните тела, тъй като те са непосредствена причина за всичко, което се случва на Земята.“ (Бартоломеус Англикус, XIII век)

Средновековните автори смятали, че Луната може да е нещо много повече, отколкото просто да предизвиква приливи – тя може да влияе и на здравето. Хилдегард фон Бинген, прочута немска абатиса от XII век, обяснявала, че кръвопускането най-добре да се прави при слаба Луна (тоест преди новолуние). Тя също смятала, че фазата на Луната помага да се определи характера на човека. Например, ако човек е заченат на петия ден след новолуние:

„Ако той е от мъжки пол, то ще бъде добродетелен и лоялен, смел и безстрашен. Той ще бъде физически издръжлив и ще живее дълго. Но ако е от женски пол, тя ще бъде мъжеподобна, свадлива и отмъстителна, но все пак честна. От време на време, но не много често, тя ще бъде леко болнава. Тя също може да живее доста дълго.“

Фазата на Луната била също важна за селското стопанство. Още тогава се смятало, че когато Луната отслабва, това отдръпва водата по-надълбоко в почвата, а по време на пълна Луна водата се издига нагоре и се разлива по почвата.

Испански трактат от XV век твърди, че през март „дини, краставици, тикви, овес, сорго, лук и зелен фасул може да се сеят при убиваща Луна. Семената на зеле и репички – при стара Луна. Зелен фасул, сорго и пшеница може да се сеят и при новолуние. Пресаждането на смокинови и други дървета – при пълна Луна“.

Затъмнение насред вековете

В средновековните записки са се съхранили стотици наблюдения на слънчеви затъмнения. Много от тях често са лаконични – само няколко думи, но други ни предоставят интересни факти. Например една немска хроника съобщава, че през 1133 г., „на 4-тия ден от нона на август [нона – в древногръцкия календар – 5-о число на месеца, но 7-о число на март, май, юли и октомври, тоест фактически става дума за 2 август], в четвъртия ден на седмицата, когато слънцето вървеше към залез, около девет часа то за миг стана черно като смола и денят се превърна в нощ; виждаха се множество звезди и всичко на Земята изглеждаше така, както през нощта“

През всички средни векове астрономите едва започвали да разбират кога трябвало да настъпи затъмнение, затова за повечето хора това събитие било неочаквано и плашещо. Историкът Ибн ал-Атир по време на своята младост през 1176 година станал очевидец на пълно затъмнение:

„В тази година в месец рамадан Слънцето се затъмни изцяло и Земята се потопи в мрак, като най-тъмна нощ, появиха се звезди. Това се случи малко преди пълнолунието в петък, 29-и рамадан в Джазира ибн Умар, когато бях млад и бях в компанията на своя учител по аритметика. Когато видях това, бях много изплашен; но бях близо до учителя и сърцето ми се успокои. Той знаеше астрономия и ми каза: „ Сега ще видиш как всичко ще премине“, и всичко премина бързо.“

В периода на Късното средновековие астрономите повече напреднали в знанията кога трябва да се случи затъмнение. Христофор Колумб ги използвал по време на четвъртото си пътешествие към Новия свят. През 1504 г. корабът му заседнал в плитчина на Ямайка и екипажът бил принуден да общува с местните жители, които ги снабдявали с провизии.

Туземците обаче не били много дружелюбни и Колумб трябвало да убеди вожда, че трябва да продължи доставките. Той имал книга с астрономически таблици, която взел със себе си, и обърнал внимание на датата и времето на предстоящото лунно затъмнение. Точно преди него той се срещнал с местния вожд и му казал, че Бог се е разсърдил за това, че са престанали да носят храна, и че на небето ще има знамение, потвърждаващо това. Малко след това последвало лунното затъмнение, което много изплашило туземците. За броени минути те надонесли провизии на Колумб и хората му.

Други забавни средновековни факти

Смятало се, че Луната е студена и влажна. Казвали, че тя отговаря за влагата в нощния въздух и росата на утринната трева.

Роджър Бейкън изчислил, че ако човек се движи със скорост 20 мили на ден, то той би стигнал до Луната за четиринадесет години, седем месеца, двадесет и девет дни.

В мюсюлманската традиция новият месец не започвал, докато не се покаже тънкият сърп на полумесеца. Това можело да доведе до случайни проблеми, например, когато пътешественикът Ибн Джубайр посещавал Мека в края на дванадесетото столетие, той описал как хората се отчаяли да видят полумесеца, който да ознаменува началото на рамадана, защото било много облачно.

След известно време някой извикал, че го вижда, и към него се присъединили други. Но когато отишли при местния съдия, били осмени: „Не бих повярвал, дори ако зад тези облаци някой успее да види Слънцето!“

В норвежката митология Луната била известна като Мани, брат на Сол (Слънцето). На небесата те ловували вълци.

Думата „понеделник“ произхожда от древната mōnandæg, което означава „ден на Луната“. На латински този ден се нарича dies Lunae, което скоро било трансформирано във френското lundi, италианското lunedi и испанското lunes.

В популярна средновековна басня лисицата се спуска в кладенеца с ведро, но попада в капан. Вълкът преминава наблизо, вижда лисицата в кладенеца и отражението на Луната във водата заедно с нея. Лисицата го убеждава, че вижда парче сирене. Тогава вълкът взема второто ведро, за да се спусне долу, и по този начин издига ведрото с лисицата.

Категории на статиите:
Легенди

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори