Астробиолози анализираха как земните микроби биха изглеждали за извънземни наблюдатели, и използваха тези данни за съставяне на „атлас на живота“, който да помогне на учените да намират следи от извънземни същества по цвета на екзопланетите и особеностите на техния спектър.
Изследването на учените е публикувано в сп. PNAS.
„Получените от нас резултати показват, че има редица забележими за нас индикатори за намирането на живот на далечни екзопланети. За първи път ние изучихме как светлината ще се отразява от разноцветни микроби, живеещи в най-различни ъгълчета на Земята, включително и най-екстремните условия, което ни дава основополагаща инструкция за търсене на следи от живот на повърхността на други планети“, казва Сидхартх Хедге от Института по астрономия в Хайделберг (Германия).
Хедге и редица други планетолози и астробиолози се опитали да представят как жизнената дейност и самите земни микроби биха могли да се забележат от Космоса на разстояния, съответстващи на ниска земна орбита или на няколкостотин светлинни години, които днес отделят Земята от кандидатите за ролята на нейни „двойници“ край други светила.
За решаването на тази задача учените събрали образци от над 137 култури различни микроби, населяващи Земята, след което ги „обстреляли“ с лъчи видима светлина и инфрачервено лъчение и проследили какви следи биха оставили тези археи и бактерии в лъчението на „светилото“.
Получените снимки и спектрални данни били обединени в гигантски атлас на това, в какви цветове и линии на поглъщане и излъчване е оцветен животът на нашата планета. Както смятат самите автори на този „фотоалбум“, той ще им помогне да търсят аналогични „цветни“ следи от извънземни живи същества извън пределите на Земята. Атласът е достъпен на сайта на Корнуелския университет.
„Голяма част от историята на живота на Земята се пада на епохата на безразделното доминиране на бактерии и прочие микроби. Напълно е възможно животът на екзопланети да възниква първо във формата на едноклетъчни същества, които чак след това еволюират в многоклетъчни. Следващото поколение телескопи, опирайки се на нашия атлас, ще могат да откриват техни следи“, заключават учените.
