Екзопланета беше открита с нов метод от учените от университета в Тел Авив и Харвард-Смитсъниънския център по астрофизика.
Днес за търсенето на планети извън Слънчевата система се използват два метода – пряко наблюдение на транзита на планетата по звездния диск, предизвикващо периодични колебания на светимостта, или метод на лъчевата скорост, при който се измерва „потрепването” на звездата от нейната планета.
Новата техника се основава на едновременното прилагане на три други ефекта. Първо, когато звездата под действието на привличането на въртящата се около нея планета се движи към земния наблюдател, нейната светлина (обща теория на относителността) става малко по-ярка за нас.
Когато – обратното – гравитацията на планетата въздейства на звездата от противоположната страна, видимата за нас яркост на звездата намалява. Освен това гравитацията на планетата „отдалечава” звездата от идеалната сферична форма, като леко сплесква небесното тяло. Това означава, че видимата за нас повърхност, ако наблюдаваме такова светило от едно място, при подобно сплескване расте – следователно и нейната яркост се увеличава.
Когато видим звездата и планетата от друго място, видимата за нас повърхност се съкращава, както и яркостта. Друг източник на периодичните колебания на светимостта е тази част от светлината на родителската звезда, която планетата отразява в посока на земния наблюдател (увеличаване на светимостта) или от него (падане на светимостта).
Всички описани колебания са много слаби. Но с ефективни телескопи (като „Кеплер”, от който се възползвали учените) те може да се идентифицират и да се съпоставят едно с друго, като се получат относително точни данни за планетата. Особено ценно е, че теоретично може да се открият планети по този начин, дори ако плоскостта на тяхното въртене не съвпада с нашата (тоест в случаите, когато обикновените методи не работят).
Благодарение на използването на споменатите фактори в данните на „Кеплер” е открита планета, която е била пропусната от учените, анализиращи наблюденията на телескопа въз основа на обичайните методи. Небесното тяло Кеплер-76b, въртящо се около звездата Кеплер-76 (от спектрален клас F), е на 2000 светлинни години от нас. То е типичен „горещ Юпитер” и е с 25% по-голямо от нашия газов гигант. Планетата извършва едно завъртане около своята звезда за ден и половина. Температурата му е 1980°С, което е доста над точката на топене на желязото.
© David A. Aguilar
След като проверили откритието с метода на лъчевата скорост, а след това и с транзитния, астрономите потвърдили съществуването на Кеплер-76b.
В сегашния си вид и със сегашното оборудване методът е „късоглед” – той не е способен да ни подари по-малки планети, да речем с размерите на Земята. Вероятността за прилагането му силно спада с разстоянието от звездата. Но той си има и силни страни, които позволяват да се надяваме за възможността от откриването с негова помощ на планети, невидими за транзитния метод. Освен това той не изисква точно знание на спектъра на звездата.
