Нова ракета ще ускори изучаването на Слънчевата система

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Boeing
Антония Михайлова

НАСА представи новата тежка ракета носител SLS (Space Launch System), с която ще се осъществяват „нестандартни“ научни мисии към покрайнините на Слънчевата система.

„Използването на SLS ще допринесе за по-нататъшното укрепване на взаимодействието между научните търсения и усвояването на Космоса от човека – казва Джон Грънсфелд, астронавт и първи помощник-ръководител по науката в централата на НАСА във Вашингтон. – SLS ще позволи да изменим подхода по изучаване на Слънчевата система.“

Новата космическа система на НАСА ще бъде най-мощната в света и ще може да изпраща пилотирани кораби към Марс и астероидите. Първият старт на SLS е планиран за 2017 година и още в първия полет ракетата ще може да изведе на ниска околоземна орбита 77 тона полезен товар – почти 3 пъти повече, отколкото може да носи космическа совалка. В бъдеще ракетата ще извежда до 143 тона полезен товар – повече от всяка друга ракета в историята на космонавтиката.

„Когато става дума за SLS, много хора мислят за пилотирани полети и усвояване на Космоса от човека – казва Стив Крич, помощник-ръководител по стратегиите и партньорствата от програмата SLS. – В същото време SLS може да се прилага за множество други цели, например за частно усвояване на Космоса и изпълняване на невъзможни досега мисии, като изпращането на тежки сонди с намаляване на времето на транзита.“

Намаляването на времето на транзита, тоест на прелета от Земята към интересуващия науката обект – е заветна мечта на учените, която най-сетне ще могат да осъществят. На среща на членовете на основаната от НАСА научна група по изследване на външните планети – OPAG, в Аризона, специалистите от НАСА са обсъдили потенциалните изгоди от старта на далечни мисии с помощта на SLS, например на сондата Europa Clipper, предназначена за изучаване на Юпитеровия спътник Европа. Използването на ракетата за пускане на такива мисии ще позволи да се съкрати времето на транзита с 50 и повече процента в сравнение с мисиите, изпращани със съвременните ракети.

Сега далечните мисии използват гравитацията на планетите, за да наберат скорост. Това отнема много време, например космическият апарат „Касини“ три години е извършвал гравитационни маневри около Венера и Земята, преди да се отправи към Сатурн. Друг пример е мисията „Нови хоризонти“, която лети към Плутон 9 години, тоест повече от половината срок на служба на самия космически апарат. Разбираемо е, че съкращаването на времето повишава вероятността от успех на мисията и при същите технологии ще позволи на космическия апарат по-дълго да изпълнява своята изследователска задача.

Благодарение на това, че SLS може да изведе в Космоса мощни ракетни ускорители и допълнителни резервоари, изследването на Дълбокия космос ще се ускори. Освен това новата ракета може да носи космически апарат с доста по-големи габарити. Например совалка може да изведе в Космоса апарат максимум с размерите на телескопа „Хъбъл“, докато SLS може да изведе апарат с размери, по-големи от совалка. Това е много важно например при старт на габаритни космически телескопи.

Пак благодарение на SLS такива мисии като доставката на проби от повърхността на Марс или образци от гейзерите на Сатурновия спътник Енцелад ще изискват само един старт на ракетата носител, а не на сложна многоетапна мисия с пускането на няколко ракети.

Новите мисии, достъпни с помощта на SLS, засега само се планират, но вече е очевидно, че новата ракета открива огромни възможности по изучаването на далечните граници на Слънчевата система.

CNews R&D

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори