Ново проучване може би най-накрая разгадава една от загадките на Луната

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Защо „тъмната страна“, която никога не виждаме, е толкова различна и със странна форма?

Нашата Луна е „добре заключена“ към Земята, което означава, че тя се върти със същата скорост, с която обикаля около планетата – така че едната страна никога не се вижда от Земята.

Отдалечената страна, която е скрита от нас, има по-бледа повърхност, с по-малко черни прорези, за които астрономите смятаха, че са „морета“ на повърхността. Освен това има по-плътна кора.

Изследване предполага, че разликите в „обратната“ страна на Луната може да се дължат на радиоактивността на скалите от близката страна на Луната. Учените смятат, че системата Земя-Луна се е образувала, когато тяло с размер на Марс, наречено Тея, се е разбило в младата Земя, а Луната се е образувала от отломките.

През 50-те и 60-те години космическите сонди показаха първи изображения на „далечната страна“ на Луната, които дадоха възможност да се види, че няма „морета“, като само 1% от нея е покрит с тях в сравнение с около 30% на близката страна.

Изследователите смятат, че липсата на „морета“ е свързана с особена форма на скален подпис, известен като KREEP, съкратено за скала, обогатена с калий (химичен символ К), редкоземни елементи (REE, които включват церий, диспрозиум, ербий, европий и други елементи, които са редки на Земята) плюс фосфор (химичен символ Р).

Изследователи от Института за наука за Земята и Живота от Токийския технологичен институт и университета във Флорида, анализират KREEP в лаборатория.

Това проучване показва, че освен засиленото нагряване, включването на компонент KREEP в скалите понижава и температурата им на топене.

Находката намеква за древна вулканична дейност и би могла да предложи поглед върху историята, както на Луната, така и на Земята.

Съавторът на изследването, Матьо Ланевил казва: „Поради относителната липса на ерозионни процеси на повърхността на Луната, тя записва геоложки събития от ранната история на Слънчевата система.

„По-специално, регионите на близката страна на Луната имат концентрации на радиоактивни елементи като U и Th за разлика от всички останали райони на Луната.

„Разбирането на произхода на тези местни обогатявания на U и Th може да помогне да се обяснят ранните етапи на формирането на Луната и, като следствие, условията на ранната Земя.“

Резултатите от това проучване показват, че обогатените от KREEP райони на Луната са повлияли на нейната еволюция от момента на образуването й.

Ланевил смята, че доказателства за този вид несиметрични, самоусилващи се процеси могат да се намерят и в други луни в Слънчева система и вероятно са често срещани при скалисти тела в цялата Вселена.


Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена