Ню Орлиънс потъва

Наблюдения на безпилотни апарати на НАСА са установили, че Ню Орлиънс потъва с изключително неравномерна скорост – някои райони на града потъват със скорост 5 сантиметра на година, а други – с 3,5-4 сантиметра, става ясно от статия, публикувана в сп. JGR: Solid Earth.

„Властите могат да използват тези данни, за да подобрят ефективността на мерките по забавяне и предотвратяване на този процес, което трябва да помогне на Ню Орлиънс и свързаната с града брегова линия да продължи своето съществуване.

Освен това събраните от нас данни ни позволяват по-добре да предскажем зоните, които най-силно се засягат от наводнения, което ще ни помогне да спасим повече хора“, казва Катлин Джоунс (Cathleen Jones) от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Днес много брегови градове на Северна Америка и Европа, включително Вашингтон и Ню Йорк, се намират под потъване поради особен геоложки феномен – така нареченото пропадане на скали. Подобни пропадания могат да протичат по най-различни причини – за тях може да е виновен както човекът, който източва артезиански води, така и различни геоложки процеси, предизвикани от топене на ледници в далечното минало и т.н.

Според Джоунс нещо подобно протича около Ню Орлиънс и цялото южно крайбрежие на САЩ вече няколко десетки хиляди години в резултат на нарастване на морското равнище, предизвикано от топенето на полярната ледена шапка. В района на делтата на река Мисисипи това потъване е било компенсирано от отлагане на тиня, пясък и други породи, които са попадали на сушата при разливи на реката и наводнения.

Изграждането на диги, стени и други речни съоръжения е изменило картината в негативна посока – сега нищо не пречи на пропадането на почвата под Ню Орлиънс и други населени места в делтата на Мисисипи. Специалистите от НАСА са решили да изчислят скоростта, с която протича това потъване, и са се опитали  да разкрият вътрешната природа на този процес.

За тази цел геолозите от JPL са използвали специални радари на безпилотните апарати UAVSAR. Тези уреди са способни да „видят“ различията във височината на повърхността в сантиметри, което е позволило на учените точно да измерят колко бързо потъват не само отделни райони на Ню Орлиънс, но и къщите и дори части от къщите, като обединили снимките от 2009 до 2012 година.

Както се оказало, градът потъва под вода и земя изключително неравномерно – в някои райони скоростта е 5 сантиметра на година, докато в други тя е почти двойно по-малка. Подобни различия според учените говорят, че за потъването на Ню Орлеан са виновни не само геоложки процеси, но и хората.

Главният „принос“ на човечеството в този процес се състои в две неща – в пресушаване и изхвърляне на водата от някои заблатени региони, както и в изграждането на артезиански кладенци и изпомпване на подпочвени води.

Всичко това според експертите на НАСА ускорява процеса на пропадане и прави бреговата линия на щата Луизиана уязвима за действията на природните сили, което е било демонстрирано през 2015 година от урагана Катрина.