„Облачната Земя” – карта на облачната покривка

Тази великолепна карта „Облачната Земя“ е направена с използването на данни от спътника Aqua Earth-observing satellite на НАСА, който наблюдава земната повърхност и измерва водния кръговрат.

Спътникът следи влажността на въздуха, нивото на валежите, дебелината на ледовете (както на сушата, така и в морето), снежната покривка и облаците, създавайки карта на облачната покривка.

Това необичайно изображение на Земята е направено чрез налагане на наблюденията на облаците за период повече от десет години – от юли 2002 до април 2015 година. В резултат е получена средната стойност на облачността във всяко място на планетата. То е намерило своето въплъщение в цветове: тъмносин – практически няма облачност, бял – постоянно облачно, и оттенъците на синьото са за междинните състояния.

Радикалните природни условия се виждат дори от пръв поглед. В Сахара и на Близкия изток е очевиден сух климат, подобно на Западна Австралия и Чили. Но Антарктида?

Много хора просто не знаят колко сух е този полярен континент. Той дори не е изцяло покрит с ледове и в Антарктида се срещат сухи долини съвсем без сняг.

Което учудва най-много, е влажният/сух диапазон в западната част на Южна Америка, както и облачните ивици по високите ширини на север и юг. Това демонстрира мащабната циркулация на влага в атмосферата.

Потоците влажен, прохладен въздух от ниските ширини (както северни, така и южни) текат към екватора, където се нагряват и издигат, образувайки облаци. Във високите ширини облаците се образуват на границата на циркулацията на въздуха в полярните региони.

Обърнете внимание, че пустините и полупустините се явяват общо явление също на около ±30° ширина. Въздухът там се спуска надолу, блокирайки образуването на облаци и поощрявайки опустиняването.

Острите ивици в Тихоокеанския регион възникват поради океанските течения, преразпределящи топлината във водата на океана. Едно от тези явления се повтаря с периодичност един път на 7–11 години, създава колебание на температурите на повърхностния слой на водата в екваториалната част на Тихия океан и носи названието Ел Ниньо – Южна осцилация, или PDO. Тези явления влияят на климата на цялата планета.

Има още нещо, което можете да видите на тази карта. То се заключава в това как са взаимосвързани облаците на нашата планета. Това, което се случва на една ширина, може да окаже дълбоко влияние на това, което се случва в друга. Ел Ниньо може да означава възникваща разлика между сушите и наводненията на места, разпръснати из цялата Земя, тъй като на земното кълбо няма такова понятие като „изолирано място“.

Цяла флотилия наблюдаващи Земята спътници на НАСА ни дават информация за различните природни сили, формиращи околната среда по цял свят, информация, от която отчаяно се нуждаем, за да разберем нашето собствено влияние върху планетата.

А то е значително. 97% от климатолозите са единодушни, че глобалното затопляне е реално и хората носят отговорност за него.

Погледнете още веднъж тази прекрасна облачна карта. Това е нашият дом и само него ще си имаме още дълго време. Колкото повече знаем за него, толкова повече ще го разбираме.