Последният вълнест мамут вероятно е живял и умрял на изолиран остров.
Проследяването на генома им показва, че прекаленото кръвосмешение е спомогнало за изчезването на вида, пише Smithsonianmag.
Учените наскоро завършили проследяването на генома на вълнестите мамути и използвали събраните данни, за да разберат как са изчезнали тези животни.
В ново проучване, публикувано в Current Biology, изследователите сравнили ДНК проби на различни индивиди и определили, че последните мамути вероятно са живели на остров Врангел, руска територия в Арктическия океан.
Вълнестите мамути били с размера на днешните африкански слонове, но покрити с гъста кафява козина и притежаващи огромни бивни. Първите такива мамути се появили преди около 700 000 години в Сибир и се разпространили в северна Америка и Евразия. Една от най-новите находки е зъб на около 4300 години, открит на остров Врангел.
След покачване на морското равнище островът се отделил от руската континентална част преди около 12 000 години, изолирайки група мамути. Но по това време популациите от мамути вече били започнали да измират.
„Не знаем защо”, казва Лов Дален, автор на проучването и доцент по биология в шведския музей по естествена история в Стокхолм. „Ловуване от хората, промени в околната среда, затопляне на климата. Но със сигурност се случва навсякъде и по едно и също време.”
Чрез сравняване на ДНК от 4300-годишния зъб с това на мека тъкан, открита в Сибир, която е на 45 000 години, учените открили, че е имало две масови измирания, преди мамутите да изчезнат окончателно.
Вълнестите мамути вече преживели едно измиране преди около 300 000 години. На вида му трябвали около 100 000 години да се възстанови. Оцелелите след второто масово измиране преди около 12 000 години наброявали само стотици.
Мамутите от остров Врангел вероятно живели още 6000 години след изчезването на континенталните представители на вида. От проучването на Дален се разбрало също, че за измирането на мамутите на острова много повлияло прекаленото кръвосмешение.
Но идва интересният обрат – поради факта, че учените проследили генома на няколко различни мамута, сега може да е възможно видът да бъде възроден, нещо, за което учени и етически поддръжници спорят от много време.
Но без значение дали вълнестите мамути ще бродят отново из сибирската тундра, не може да не се замислим за самотата на тези последни зверове в средата на Арктическия океан.
