Обща мисия ще отклонява орбитата на астероид

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESA.Science Office
Антония Михайлова

Метеоритът, взривил се над Челябинск през февруари 2013 година, за пореден път напомни на човечеството колко беззащитно е то пред силите на природата, включително и тези с извънземен произход.

Но специалистите се разминават в мнението, че не всичко е толкова критично. Разбира се, сравнително неголямо тяло, способно впрочем да сътвори локален апокалипсис в рамките на отделен град, може да падне на Земята във всеки момент.

Но почти всички гигантски астероиди, които периодично се сближават със Земята, се намират под строгия контрол на астрономите. Техните орбити са изчислени за много години напред и за щастие нито един от тях не представлява опасност засега. От друга страна, днес хората нямат ясен план какво да правят, ако опасен обект бъде открит и сблъсъкът се окаже неизбежен.

Във всички известни фантастични филми смели астронавти унищожават гигантски астероид с помощта на ядрен взрив. Но в реалността такъв сценарий едва ли ще спаси планетата. Първо, мощността на взрива може да не е достатъчна, за да разкъса тяло с диаметър от няколкостотин до няколко хиляди метра.

Ако все пак той се окаже успешен, вместо едно ядро човечеството рискува да получи заряд от шрапнели, а последствията от тяхното падане върху планетата едва ли ще се смятат за щастливо разрешаване на ситуацията.

Апаратът AIM Наблюдава сблъсъка на DART с астероида.
© ESA – Science Office

По такъв начин нито една страна в света днес не притежава готови технически средства, за да проведе операция по отстраняване на космическа заплаха от такъв род. Но изглежда, в европейската (ESA) и американската (NASA) космическа агенция са решили отрано да репетират методите за борба с неканените гости.

Изследователите са започнали да планират операция с името AIM (Asteroid Impact Mission), в хода на която ще се опитат да изменят траекторията на полета на 170-метров астероид.

Вниманието на изследователите привлякла система от два астероида – 800-метровия Дидим (Didymos) и неговия спътник, неофициално наричан Дидимуун (Didymoon), или Дидилуна. Последният бил избран в качеството на основна цел на програмата.

Както съобщава ESA, космическият апарат AIM трябва да стартира в Космоса през октомври 2020 година и да достигне астероидите през 2022 година, когато те ще прелетят на разстояние 11 млн. км от Земята. Този полет ще бъде едва първият етап, в който ще бъде събран голям обем информация за Дидимуун.

При приближаване AIM ще състави подробни визуални, топлинни и радиолокационни карти на обекта, ще пусне няколко малки спътника, които ще проведат разузнаване близо до астероида, а също ще спусне на повърхността спускаем модул. Цялата информация с помощта на лазер ще ще предава на наземни оптични станции, разположени на Канарските острови. Получените сведения ще помогнат на учените по-добре да се ориентират във въпросите за еволюцията на Слънчевата система и ще заложат основата за най-интересния етап от операцията.

В края на 2022 година към двойния астероид ще полети космическият апарат DART (Double Asteroid Redirection Test) на НАСА, който ще се вреже със скорост 6 км в секунда в Дидимуун и по такъв начин ще се опита да промени неговата орбита. Този впечатляващ стрес тест ще протича под строгото внимание на уредите на апарата AIM и неговите разузнавачи. Уредите ще оценят как сблъсъкът ще повлияе не структурата и характера на движение на тялото.

AIM до двойната система астероиди Дидим и Дидимуун
© ESA. Science Office

„Резултатите от експеримента ще позволят да се съставят мащабирани лабораторни модели, за да се разбере ясно как астероидът ще реагира на енергии от такъв род“, казва мениджърът на мисията AIM Ян Карнели.

Учените се надяват да получат отговор на редица въпроси за това, как ще се държи астероидът след удара. Впоследствие получената информация ще помогне да се разработят ефективни мерки за борба с потенциални заплахи.

За това, как ще се измени орбитата на луната на Дидим (и няма ли да стане по-опасен за нашата планета), астрономите не споменават. Впрочем едва ли учените не са предвидили бъдещето на изучаваното небесно тяло.

Да добавим, че през 2005 година в хода на мисията на НАСА Deep Impact меден ударник се сблъска с ядрото на кометата Tempel 1. Но за разлика от проекта AIM/DART, този път специалистите не се опитвали да повлияят на траекторията на движение на небесното тяло, а само изучавали свойствата на последвалото от удара изхвърляне.

Независимо че 170-метровият Дидимуун се явява сравнително малък астероид, той е 9 пъти по-голям от Челябинския. Падането на такова тяло върху Земята би довело до образуването на кратер с диаметър 2,5 км и сериозни разрушения на огромна площ.

Категории на статиите:
Космос

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори