Български полярен спътник ще следи обстановката в Антарктида

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Рrof. Dr. Christo Pimpirev/Dragomir Mateev/Dr. Mario Gatchev/Ognyan Ognyanov/prof. Plamen Dankov/Dr. Vesselin Vassilev/Prof. Yavor Shopov/Yordan Yordanov/BAI/CASTRA/UCSRT
Антония Михайлова

Доживяхме да видим новината, че скоро може да имаме наш, български спътник. Той ще осигурява двупосочен поток данни между научноизследователските станции в Антарктида и работещите с тях наземни центрове, съобщава сайтът Космос.бг.

Спътникът е разработван с координацията на CASTRA и може да бъде готов до две години. Проектът е одобрен за финансиране по оперативна програма „Конкурентоспособност“. Концепцията е оценена от престижен международен конкурс в Япония, като е попаднала сред първите десет кандидата от общо над 80.

Подбраната орбита, по която ще се движи спътникът, ще бъде близка до полярната. Засега се предвижда да преминава над Българската антарктическа станция два пъти дневно, а над България – един път дневно. Спътникът ще бъде с малки размери – 50 кг, но по-голям от популярните в последно време CubeSats.

Целта, която си поставя екипът, е спътникът да бъде построен до две години до достигане на момент на готовност за изстрелване. Все още обаче не е решено каква ще бъде ракетата носител, която ще изстреля спътника в Космоса – това ще се реши на по-късен етап след преговори с фирми-доставчици на такива услуги. Екипът очаква разходите по изстрелването да са между 100 000 – 150 000 евро.

Спътникът ще бъде изцяло българска разработка. Ето какви са неговите цели.

Бърза, евтина и надеждна връзка между антарктическите станции от различни нации и различни наземни изследователски проекти. За да бъде доказана концепцията като работеща, за тестова база в Антарктида ще служи Българската антарктическа станция (намираща се на о-в Ливингстън), а връзката ще бъде осъществявана с контролния център, разположен в София (или на друго подходящо място). Сателитът ще трябва да бъде в състояние да пренася данни в размер на около 10 GB дневно – както за професионални, така и за лични нужди на участниците в експедицията (напр. e-mail и мултимедийна комуникация в офлайн режим).

Пренос на данни за метеорологични цели, в това число и за прогнози за времето в Антарктида. Ще бъдат използвани както сензори, инсталирани на спътника, така и наземни сензори. Събраните данни ще бъдат изпращани в съответните центрове за по-нататъшен анализ и изготвяне на метеопрогнози.

Осигуряване на постоянен приток на данни относно дистанционно сондиране от повърхността на Антарктида.

Осигуряване на трансфер на данни относно наземни наблюдения на природни и биологични обекти, които се намират на ледения континент. Твърде много от научните данни се натрупват и обработват чак след приключването на експедициите. Но с новия спътник ще може да се осигурява пренос на данни към университетски центрове още преди експедициите да приключат. Това ще доведе до повишаване на скоростта и ефективността на научно-изследователската работа.

Спътникът ще съхранява данни за местоположението и курса на корабите в Антарктичния регион.

 

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Наука

Коментари

  • Lioresal 40 Mg [url=http://cheapviafast.com]online pharmacy[/url] Seismic Loop Keflex

    Ronneve 27 ноември 2017 15:43 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори