Сблъскват ли се агресивни извънземни цивилизации с традиционни военни трудности, когато решават да си спретнат междузвездна война, или условията на междупланетните конфликти са уникални за военното изкуство?
„Междузвездното сдържане и неговите последствия” – така се нарича статията на Яне Корхонен от финландския университет Аалто, публикувана неотдавна в списанието на Международната академия по астронавтика Acta Astronautica. В статията си той изследва мотивиращите и демотивиращите фактори за извънземно нападение на Земята (или всяка друга планета) и стига до извода, че условията за междузвездни войни правят подобни начинания „прекалено опасни за нападащия“.
В работата си Корхонен откроява ключовите съображения, които са способни да удържат потенциално агресивна цивилизация от организирането на атака срещу човечеството. Някои от тях са специфични за междупланетните военни действия, а други отразяват традиционни проблеми, с които се сблъскват военните стратези.
Пример за първите е уникална ситуация на междупланетно разузнаване и събиране на информация. „Ако се придържаме към ограничението на скоростта на светлината, то всяка разузнавателна информация, събрана до началото на атаката, ще бъде безнадеждно остаряла към времето, когато атакуващите сили пристигнат в набелязаната система”, пише Корхонен.
Другият важен фактор е вродената неефективност на всякакви междупланетни атаки с по-малко от 100% смъртност.
„Дори ако вземем среден прираст на популацията 1 процент – което е много малко по историческите стандарти, то населението на Земята може да възстанови своята численост до седем милиарда души от 5000 оцелели само за 700 години. Ако мотивите на първоначалната атака са осигуряването на дълготрайно оцеляване на цивилизацията агресор благодарение на отстраняването на конкурент, преимуществото от 700 години ще представлява фактически провал. Дори „връщането на цивилизацията обратно в каменната ера” може теоретично да означава отсрочка само с няколко десетки хиляди години, преди оцелялата цивилизация отново да стане заплаха за нападащата. В галактични мащаби това в най-добрия случай е краткосрочно.”
Още един фактор за атакуващата страна, който може да се отчита според Корхонен, е присъствието на цивилизация-свидетел – трето лице, което има еднакво или превъзхождащо ниво на развитие в сравнение с нападащата и с жертвата. С нищо непровокираното нападение от една цивилизация над друга може да предизвика реакцията на трета раса, която да пожелае както да прекрати безсмисленото кръвопролитие, така и да отстрани заплахата за самата себе си, проявена от неприкритата агресия на нападателя.
Корхонен признава, че разсъжденията му може да не отчитат всички възможни условия или мотиви на цивилизацията агресор. В своята работа той се базирал на положението, че разумните извънземни раси са рационално действащи страни, което може да не отговаря на реалността. Ученият планира да продължи кратката си статия със създаването на детайлизиран модел с компютърна симулация, за да проведе по-нататъшен анализ на процесите на протичане на междузвездните конфликти.
Източник: Parapolitical
