Орбитален танц дели звезди на две поколения

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Кълбовидният куп 47 Тукан, който се намира на 16 700 светлинни години от нас.
© NASA, ESA, Digitized Sky Survey
Антония Михайлова

Учени под ръководството на Харви Ричър от Университета на Британска Колумбия във Ванкувър са анализирали комбинирани наблюдения на космическия телескоп „Хъбъл” за последните осем години. За първи път астрономите са успели да използват данните за орбиталното движение на звездите в кълбовиден куп за определяне на тяхната възраст.

Анализът засяга кълбовидния куп 47 Тукан (NGC 104), който се намира на 16 700 светлинни години от Земята. Досега възрастта на звездите в него е определяна само със спектроскопия.

Такива купове в нашата галактика се смятат за остатъци от много древни времена. Възрастта на 47 Тукан е 10,5 млрд. години, макар че е един от най-ярките от сто и петдесет кълбовидни купа в Млечния път. Независимо от скромните размери от 120 светлинни години в диаметър, в него влизат над 30 000 звезди.

Като измерили с помощта на данните от „Хъбъл” тяхната светимост, както и температурата им, и наложили данните върху орбиталното движение, астрономите успели да изяснят, че всички звезди в купа се делят на две големи групи.

Първата се състои от звезди, които попадат в червената част на спектъра – те следователно са по-стари и по-бедни на тежки елементи. За всички са характерни случайни кръгови орбити. Втората част от звездната популация съдържа светила, чийто цвят е по-близък до синята част на спектъра, по-горещи, млади и богати на вещества, по-тежки от хелия. Техните орбити са елиптични.

© NASA, ESA, Digitized Sky Survey

„Червеното поколение отразява началното движение на газа, формиращ купа”, казва Харви Ричър. Но когато най-масивните от тези звезди са завършили еволюцията си, те са се взривявали, разпространявайки газа, обогатен от тежките си елементи, обратно в купа и така са създавали тласък за раждане на второто поколение, концентрирано основно около центъра на 47 Тукан.

Макар че след това влиянието на останалите звезди е направило орбитите на второто поколение не така разтеглени, те все пак са останали значително по-елиптични, отколкото тези на първото.

Отчет за изследването е публикуван в Astrophysical Journal Letters, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.

Източник: The University of British Columbia

Категории на статиите:
Космос

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори