Ореолът на Андромеда се разширява към нашата галактика

Съседната ни галактика, Андромеда е заобиколена от обширен и почти невидим „ореол“ от плазма, който се простира на 1,3 милиона светлинни години към нашата галактика Млечен път.

Изследователите, използващи космическия телескоп Хъбъл, са картографирали мистериозния ореол и са установили, че той почти докосва ореола на нашата галактика.

След около 4,5 милиарда години се предвижда двете галактики да се сблъскат челно и да образуват една галактика, известна като „Milkdromeda“.

Галактиката Андромеда, известна още като М31, е огромна спирала от може би трилиони звезди, сходна по размер с нашия Млечен път. Разстояние от 2,5 милиона светлинни години е толкова близо, че галактиката се появява като струпване на светлина във формата на пура високо в есенното небе.

Астрономите също така откриха, че ореолът на Андромеда има слоеста структура, с два основни вложени и различни слоеве от газ. Това е най-изчерпателното изследване на ореол, заобикалящ галактика.

Според един от авторите на изследването, Саманта Берек от университета Йейл: „Разбирането на огромните ореоли от газ, обграждащи галактиките, е изключително важно“.

„Този ​​резервоар от газ съдържа гориво за бъдещо формиране на звезди в галактиката, както и за събития като свръхнови. Пълно е с улики за миналото и бъдещото развитие на галактиката и най-накрая сме в състояние да я изучим с много подробности в най-близкия ни галактически съсед. „

Изследователите установили, че „вътрешната“ част на ореола на галактиката е много различна от външните части – замърсени от елементи от експлодиращи звезди.

По-тежките елементи се образуват във вътрешността на звездите и след това се изхвърлят в космоса, понякога насилствено, когато звездата умира. След това ореолът е замърсен с този материал от звездни експлозии.

Николас Ленер от Университета Нотр Дам казва: „Ние откриваме, че вътрешната обвивка, която се простира на около половин милион светлинни години, е далеч по-сложна и динамична. Външната обвивка е по-гладка и по-гореща. Тази разлика е вероятно резултат от въздействието на активността на свръхнова в диска на галактиката, която по-пряко засяга вътрешния ореол. „

Чрез програма, наречена Project AMIGA (Карта на абсорбция на йонизиран газ в Андромеда), изследването разглежда светлината от 43 квазара (много отдалечените, блестящи ядра на активни галактики, задвижвани от черни дупки), разположени далеч отвъд Андромеда.

Квазарите са разпръснати зад ореола, което позволява на учените да изследват множество региони.

Разглеждайки ореола към светлината на квазарите, екипът наблюдава как тази светлина се абсорбира от ореола на Андромеда и как това поглъщане се променя в различните региони. Ако газообразният ореол можеше да се гледа с просто око, той би бил около три пъти по-голям от ширината на Голямата мечка и би бил най-голямата характеристика на нощното небе.