Някои я рисуват с коса в ръката и тъмен плащ или като ангел. В различните култури образът на смъртта се изобразява различно.
Но колкото и богато и художествено да се описва тя, от биологична гледна точка смъртта остава не по-малка загадка, отколкото е самата поява на живота на Земята.
Учените отдавна се опитват да изяснят процесите, които протичат в организма в последните мигове от живота и дори описват стадиите на смъртта. Но доскоро изследователите не знаеха как да изучат дори такива прости неща като химичните изменения в клетките на умиращия.
Съвместна работа на учени от Белгия, Великобритания, Гърция и САЩ дава възможност да се разбере повече за това как клетките от живи се превръщат в мъртви. В статия, публикувана в PLOS ONE, авторите пишат, че на клетъчно ниво смъртта се разпространява подобно на вълна и се съпровожда от синя флуоресценция.
По разбираеми причини обект на изследването е станал не човешкият организъм, а умиращи безгръбначни от вида Caenorhabditis elegans. Според учените клетъчната реакция при тези нематоди е аналогична на тази, която протича в човешкия организъм.
Анализът показал, че в момента на гибелта на клетките от техните лизозоми се отделя антранилова киселина, която при контакт с цитоплазмата предизвиква светене със син цвят. Учените смятат, че източник на флуоресценцията може да е пигментът липофусцин, образуващ се при окисление на белтъци и мазнини.
Едновременно с отделянето на антранилова киселина настъпва освобождаване на калций, който, попадайки в съседните клетки, провокира по-нататъшния процес на разрушаване.
Клетъчни изменения в момента на смъртта на нематод – синята флуоресценция отбелязва разрушаването на клетките. Снимките са правени в интервал 5, 10 и 15 минути.
© David Gems/PLOS ONE
В момента на гибелта на червеите, който учените наблюдавали с микроскоп, по тялото на нематодите лавинообразно се разпространявала синята вълна на смъртта, като постепенно обхващала целия организъм на безгръбначните.
Според един от изследователите – Дейвид Джеймс от Лондонския университетски колеж, получените знания ще бъдат полезни за лечението на опасни състояния на организма.
„Идентифицирахме процеса на химично саморазрушаване на организма“, казва д-р Джеймс.
„Нашето откритие може да се използва например за предотвратяване на последствията от сърдечен пристъп, когато възниква риск от гибел на клетките поради липса на кръвоснабдяване.”
