Океански изследователи успяха да проследят няколко вида причудливи акули, криещи се край бреговете на САЩ. Една от тях дори има способността да се самоклонира.

Биологът и специалист по дивата природа Форест Галанте подчертава, че Съединените щати са дом на една от най-разнообразните популации на акули в света.

В страната се срещат над 100 различни вида

От миниатюрни акули фенери до огромни хищници с размерите на автобус, съобщава Daily Mail.

В специален епизод на Discovery Channel изследователят предприема пътешествие от Южна Калифорния, през Мексиканския залив и Флорида Кийс, до Нова Англия в търсене на едни от най-редките и необичайни видове на планетата.

Екипът първо се насочва към търсенето на подуващата се акула, след което се отправя към Луизиана, за да открие необикновен представител на семейството на акулите чук. Смята се, че могат да се клонират.

Край бреговете на Флорида Кийс Галанте и колегите му проследяват почти изчезналата дребнозъба акула трион, чиято муцуна, дълга около метър, наподобява моторизиран трион.

Първата спирка на експедицията е край бреговете на Южна Калифорния, където учените се фокусират върху намирането на неуловимата подуваща се акула (swell shark) на дъното на Тихия океан.

Този вид притежава уникални очи, които му осигуряват нощно виждане. Освен това акулата може да увеличи тялото си двойно, за да отблъсне хищници.

Изследователите обаче откриват нещо още по-странно

Оказало се, че подуващите се акули светят в тъмното. Въпреки че са намирани екземпляри на дълбочина до 450 метра, се смята, че този вид предпочита по-плитки води.

Това означава, че хората могат случайно да уловят тези „извънземни“ акули по време на риболов.

Друг интересен факт е, че за разлика от повечето акули, подуващата се акула не се нуждае от постоянно движение.

Тя може да остане неподвижна на океанското дъно, използвайки техника, наречена букално изпомпване – засмуква вода през устата и я изтласква през хрилете с помощта на мускулите на бузите и гърлото. Това ѝ позволява да се крие в скалисти пещери с часове.

По време на проучването екипът открива и кехлибарена торбичка с размерите на длан, която се оказва яйце на подуваща се акула. Вътре се развива жив ембрион, който остава на морското дъно между 9 и 12 месеца, преди да се излюпи.

Наблюденията показват, че коремът на подуващата се акула има отпусната кожа, която ѝ позволява да се надуе и да се заклини в скални цепнатини, така че хищниците да не могат да я измъкнат. Според учените тези животни са „рибата фугу“ в света на акулите.

Когато Галанте и екипът му включват специално осветление, те забелязват, че акулата започва да свети със собствена светлина благодарение на своята биолуминесцентна способност.

Смята се, че акулите използват протеин в кожата си, за да произвеждат светлина, която служи като форма на комуникация в слабо осветените части на океана.