Откриха доказателства, че вирусите са живи същества
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:23
Анализ на първите етапи от възникването на живота на Земята е показал, че вирусите не се явяват случайни фрагменти на ДНК клетките, придобили самостоятелен „живот“ по волята на съдбата, а продукт на еволюцията на древни структури, приспособили се към вътреклетъчен паразитизъм, става ясно от статия, публикувана в сп. Science Advances.
„Много организми се нуждаят от други живи същества за оцеляване, включително бактерии, живеещи в клетките, и паразитни гъби, неспособни да завършат цикъла на размножаване без организъм гостоприемник. Същото, оказва се, правят и вирусите“, казва Густаво Каетано-Анолес (Gustavo Caetano-Anolles) из университета на Илинойс в Урбана (САЩ).
Каетано-Анолес и колегата му по университет Аршан Назир стигнали до този извод, възстановявайки историята на най-първите крачки от еволюцията на живота в първичния океан на Земята по това, как се различават обвивките на всичките ни известни вируси.
Както отбелязват биолозите, всички съществуващи днес вируси са защитени от външната среда със специална белтъчна обвивка – така наречения капсид, състоящ се от множество отделни повтарящи се звена. Структурата на тези „кубчета“ според Каетано-Анолес се променя доста бавно, което позволява да се разкрие еволюционната еволюция по различия в гените, съдържащи в себе си инструкции по събиране на капсида.
Ръководени от тази идея, авторите на статията са разшифровали и сравнили структурите на гените, отговорни за събирането на подобни молекули в пет хиляди различни вирусни щама, бактерии и многоклетъчни същества. Бактериите и многоклетъчните попаднали в този анализ, тъй като техните геноми съдържат фрагменти от ДНК на древни ретровируси, изчезнали преди стотици милиони години.
Това сравнение разкрило две интересни и сравнително неочаквани неща – учените са успели да открият фрагменти от вирусна ДНК, които по никакъв начин не можело да бъдат от генома на многоклетъчни и бактерии, които много учени смятали за непроизволни „родители“ на вирусите. В добавка към това голяма част от вирусите, съдейки по сходството в структурата на белтъците на капсида, произхождат от един общ прародител.
„Всичко това ни говори, че можем да построим Дърво на живота с участието на вируса, тъй като сме открили множество черти в устройството не техните гени, които ги правят подобни на клетки. Освен това те имат свои собствени уникални съставки. Това дърво показва, че вирусите се явяват потомци на няколко групи древни клетки, съществуващи с предците на съвременните клетки“, продължава Каетано-Анолес.
Подобно положение на вирусите върху Дървото на живота позволява с увереност да се говори, че те се явяват не фрагменти от „разбунтувала“ се нежива ДНК, случайно придобила способност да заразява други клетки, а специфична форма на живот, която се е специализирала във вътреклетъчен паразитизъм, след като един от предците на вирусите се е научил да защитава своя генетичен код с помощта на капсида.
