Астрономите преди са смятали, че това е единична звезда, но се оказа, че всъщност е двойна звездна система.

Предвид масата ѝ, това е една от най-тежките двойни звезди в нашата галактика.

Учените са предполагали, че звездата NGC3603-A1, намираща се в гъстия звезден куп NGC 3603, най-вероятно е единична.

От една страна, в това няма нищо необичайно, но огромен брой звезди в Млечния път са двойни.

Използвайки архивни данни от космическия телескоп Hubble, както и нови наблюдения, астрономите установиха, че NGC3603-A1 е масивна двойна звезда.

Най-важното е, че учените успяха да определят масата на двете звезди в системата.

Изследването, публикувано в списание The Astrophysical Journal, предполага, че това е една от най-масивните двойни звезди в Млечния път, пише Phys.

Двойната звезда NGC3603-A1 се намира в гъстия звезден куп NGC 3603, разположен на 22 000 светлинни години от нас, и е един от най-активните региони на звездообразуване в Млечния път.

Благодарение на космическия телескоп Huble астрономите установиха, че това не е единична звезда, и успяха да определят масата на всеки обект в двойната система.

Масата на Слънцето е приблизително 1,98847 x 10 на 30-та степен килограма.

Измерванията показват, че NGC3603-A1 се състои от две гигантски звезди с различен размер и маса.

По-малката звезда има маса, която е около 70 пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Масата на по-голямата звезда е приблизително 93 пъти по-голяма от слънчевата. Така сред всички известни двойни звезди в нашата галактика, NGC3603-A1 е една от най-масивните.

Установено е, че звездите в тази система имат необичайно висока орбитална скорост.

Двете масивни звезди извършват пълна обиколка една около друга само за 3,8 земни дни. За сравнение, Земята прави пълна обиколка около Слънцето за 365 дни.

Двете звезди в системата NGC3603-A1 напомнят на звезди от типа Волф-Райе, въпреки че не са такива.

Звездите Волф-Райе са стари, умиращи гигантски звезди, които изхвърлят външните си слоеве.

Звездите NGC3603-A1 обаче са млади. Астрономите смятат, че техните характеристики може да ги карат да изглеждат по-стари, отколкото са в действителност.

Близкото разположение на двете звезди, както и огромната им маса, създават връзка, която променя външния им вид.

Астрономите смятат, че по-малката звезда вероятно е „откраднала“ част от материята на по-големия си спътник, което е довело до ускоряване на въртенето ѝ.

Този пренос на материя е от решаващо значение за разбирането на това как масивните звезди се променят с времето и може да даде информация за тяхното бъдеще.

Масивни двойни звезди като NGC 3603-A1 след смъртта си създават двойни черни дупки.

Те в крайна сметка се сливат в една и пораждат гравитационни вълни.

Това са пулсации в тъканта на пространство-времето, предсказани от Айнщайн преди повече от 100 години.

Авторът на теорията на относителността обаче е смятал, че гравитационните вълни не могат да бъдат открити. Преди 10 години учените ги регистрираха за първи път и доказаха, че Айнщайн е бил прав.