Учените са открили нова екзопланета изцяло от метал, наподобяваща Меркурий, но с големина близка до тази на Земята.
Новооткритият свят може да помогне да се разбере мистерията на произхода и еволюцията на Меркурий.
Предишни изследвания показват, че Земята, Венера и Марс имат метални ядра, които съставляват само една трета от тяхната маса. За разлика от тях, Меркурий е предимно от метал, с метално ядро, което съставлява около две трети от масата на планетата.
Остава все още много неясно, защо Меркурий се различава толкова много от скалните си братя и сестри, останалите планети в нашата Слънчева система. Сега изследователите са открили версия на Меркурий, която би могла да обясни по-добре историята на един от най-тайнствените светове на Слънчевата система.
Учените са анализирали три планети, обикалящи около звезда, наречена K2-229, която е малко по-студена и малко по-малка от слънцето, която се намира на около 339 светлинни години от Земята в съзвездието „Дева“. Те са се съсредоточили върху K2-229b, най-близката планета до K2-229, която има орбита 100 пъти по-близо до своята звезда, отколкото Земята до Слънцето.
Това е причина температурите през деня на K2-229 b да могат да достигнат до 2 058 градуса по Целзий, установяват изследователите. За сравнение, Меркурий, който има орбита около 2,6 пъти по-близо до слънцето в сравнение със Земята, има дневни температури само от около 427 градуса по Целзий.
Изследователите са анализирали повтарящи се вълни в движенията на K2-229, които са в следствие на гравитационното привличане на K2-229 b. Тъй като силата на гравитационното поле на планетата зависи от нейната маса, изследователският екип оценява, че масата на най-интересната планета на К2-229 е около 2,59 пъти по-голяма от земната маса. (За сравнение, масата на Меркурий е само около 5,5% от масата на Земята.)
Чрез анализа на планетата K2-229 b, по време когато минава пред звездата си, учените откриват, че планетата има диаметър около 1,165 пъти по-голям от диаметъра на Земята. В същото време, тази екзопланета е с около 60% по-плътна от Земята.
Ако приемем, че K2-229 b има метална сърцевина като Земята и като другите скалисти планети на Слънчевата система, изследователите са изчислили, че това метално ядро най-вероятно съставлява малко повече от две трети от масата на екзопланета. Това прави планета K2-229 b да прилича на огромно гюле, така както и Меркурий.
„Почти всички малки планети с ниска маса открити досега, показаха състав, много близък до този на нашата Земя. Това бе причината да мислим, че композицията на Земята е типична за планетите, а Меркурий е единственото изключение“, казва съавторът на изследването Вардан Адибекян, астроном в Института по астрофизика и космически науки в Порто, Португалия. „Сега виждаме, че има повече изключения и ако броят на тези „изключения“ се увеличи, те могат да станат типични.“
Металната структура на К2-229 b контрастира силно с химическия състав на планетата. Това показва, че K2-229 b може да се е променила драстично с течение на времето, според изследователите. Може би оригиналната кора на планетата и част от мантията й са се изпарили поради изключителната й близост до топлината и магнитното поле на нейното слънце, или може би са претърпели гигантски удар, който е разкъсал голяма част от външните й слоеве, отбелязват учените.
Приликите между Меркурий и K2-229 b предполагат, че те могат да споделят обща история. В този случай ако се знае повече за К2-229, това би помогнало да се знае повече и за образуването и еволюцията на Меркурий и други подобни планети.
„Нашият екип и няколко други екипи работят много усилено, за да открият повече такива системи, което най-накрая ще ни помогне да направим твърдо заключение за произхода на Меркурий и подобните на него планети“, каза Адибекян.
Изследването на екипа е описано в списание Nature Astronomy.
