Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Откриха най-далечните звезди в Млечния път

13 юли 2014 г. в 00:08
Последно: 14 юли 2014 г. в 11:42

Най-ценните за науката региони от нашата галактика се явяват най-далечните, тоест най-древните ъгълчета.

Изучаването на далечните звезди в Млечния път помага на астрономите да узнават повече за процесите на формиране на звездните системи.

Но откриването на светила на толкова респектиращо разстояние е трудно и затова до днес само седем звезди са известни на разстояние повече от 400 000 светлинни години.

Екип астрономи начело с Джон Бочански от Хавърфорд колидж се занимава с изучаването на звездите във външното хало на Млечния път, които представляват пелена от светила, обрамчващи нашата галактика.

Халото е отдалечено от Земята на 500 000 светлинни години. Наскоро учените обявиха за откриването на двете най-далечни звезди от галактиката, открити в изследвания район.

Бочански и екипът му публикували резултатите от своето изследване в изданието Astrophysical Journal Letters, където разказали за двата студени червени гиганта – ULAS J0744 +25 и ULAS J0015 +01. Тези звезди се намират на 775 000 и 900 000 светлинни години от Земята. Данните за тях били събрани с помощта на уредите UKIRT Infrared Deep Sky Survey и Sloan Digital Sky Survey.

Червените гиганти се срещат сравнително рядко в сравнение със студените червени джуджета, които значително превъзхождат гигантите по численост. Но гигантите са почти 10 000 пъти по-редки от джуджетата, което позволява те да се видят дори на много голямо разстояние.

Използвайки комбинация от филтри за отделяне на различни части от оптичния и близкия инфрачервен диапазон, учените успели да изчислят звездите и да определят спектралния им клас. За потвърждаване на находката астрономите използвали спектроскопски данни, събрани от телескопите на обсерваторията MMT в Аризона.

„Това изследване приличаше на търсене на игли в купа сено. Сеното бяха червените джуджета, а иглите – червените гиганти“, разказва Бочански.

Учените използвали различни методи за оценка на разстоянието до тези звезди и всеки от тях показал, че ULAS J0744 +25 и ULAS J0015 +01 се намират много далече от Земята. Те са с повече от 50% по-далече от Слънцето, отколкото всяка известна звезда в Млечния път, или около пет пъти по-далече, отколкото Големия магеланов облак. Разстоянието до тях е около една трета от дистанцията до галактиката Андромеда, съседка на Млечния път.

„Тези звезди се намират толкова далече от нас, че когато светлината, която ние виждаме днес, тъкмо е напускала повърхността на тези светила, предците на човека току-що са били открили огъня“, пояснява Бочански.

Звездите ULAS J0744 +25 и ULAS J0015 +01 са разположени в галактичното хало, което се е образувало, според общоприетата теория, в резултат на сливането на нашата галактика с други звездни системи с по-малък размер.

„Теорията предсказва наличието на галактично хало, образувано от разрушените останки на галактики джуджета. Свойствата на студените червени гиганти в халото по такъв начин би трябвало да са съхранили историята за формирането на Млечния път. Ние изучаваме призраците от миналото на галактиката“, казва съавторът на изследването Бет Уилман.

Външното хало на Млечния път съдържа по-голяма част от масата на галактиката. Но точната маса и форма на халото са неизвестни. За разлика от спиралните ръкави на галактиката, които съдържат ярки звезди, ореолът е най-вече тъмен. Някои звезди в халото са най-старите звезди в галактиката, и се намират  в кълбовидни купове, но те могат да представляват само малка част от масата на ореола му. Разбирането на точното естество на халото на Млечния път може да помогне да се обясни мистериозната тъмна материя, която, изглежда, пронизва Вселената.
© Harvard-Smithsonian Center For Astrophysics

В бъдеще астрономите планират да съберат всички данни за червените гиганти на границите на Млечния път. Съпоставяйки техните свойства, учените се надяват да получат достатъчно информация за съставянето на единен модел за формирането на нашата галактика.

Бочански отбелязва, че съвременните модели не подразбират наличието на толкова далечни звезди, затова тяхното присъствие поставя повече въпроси, на които учените тепърва предстои да открият отговори.

Категории на статията:
Космос