Американски и немски астробиолози са открили нефт на Марс. А там, където има петрол, там обикновено има и живот.
Технически погледнато, Дирк Шулце-Макуч и Джейкъб Хайнц не са намерили точно нефт. По-скоро те са открили органични съединения, наречени „тиофени“, които също присъстват в суровия нефт, въглищата и трюфелите.
Тиофеновите молекули включват четири въглеродни атома и серен атом в пръстенообразна форма. Има много начини да се създадат тиофени. Не всички от тях са „биотични“, което означава, че включват живот.
Но много от тях са именно биотични. И ако това е така с тиофените откритието на Шулце-Макуч и Хайнц на Марс, може да бъде доказателство за извънземен живот.
„Ако те са биотични, това означава, че на Марс е имало ранен живот“, казва Шулце-Макуч пред „The Daily Beast“, и че в някои екологични ниши на Марс днес все още може да съществува живот. „
Тиофените бяха намерени в изсъхнала кал, която роувърът на НАСА Curiosity изкопа на Марс. Роувърът кацна на Червената планета през 2012 г. и прекара последните осем години в проучване на Марс, като периодично спира, за да събере проби, да ги анализира и да изпрати суровите данни обратно на Земята.
Шулце-Макуч от Университета във Вашингтон и Хайнц от Берлинския Технически университет проучват данните и стигат до заключението, че марсианската кал съдържа тиофени. Те публикуваха своите открития този месец в научното списание Astrobiology.
Астробиолозите не могат да кажат със сигурност какво е произвело марсианските тиофени. На Земята тиофените често са резултат от процеса на фосилизация: планктонът живее, умира, потъва в морското дъно, погребва се и под налягане се превръща в нефт.
Но тиофените също могат да бъдат резултат от неорганичен процес, наречен термохимична редукция на сулфат, който включва загряване на определени съединения до стотици градуси. Въздействието на метеорит може да доведе до подобен процес.
Най-доброто, което можеха да направят Шулце-Макуч и Хайнц, беше да идентифицират всички начини, по които тиофените можа да са се появили в марсианската почва.
„Идентифицирахме няколко биологични пътища за тиофени, които изглеждат по-вероятни от химичните, но все още се нуждаем от доказателства“, казва Шулце-Макуч в изявление. „Ако откриете тиофени на Земята, тогава бихте си помислили, че те са биологични, но на Марс, разбира се, доказването, трябва да е доста по-убедително.“
За да докажат, че марсианските съединения произлизат от някакъв извънземен живот, Шулце-Макуч и Хайнц ще трябва да намерят родителската молекула. С други думи, миниатюрни фрагменти от марсианския еквивалент на тъканите на планктон на Земята, които в продължение на милиони години в крайна сметка се превръщат в нефт.
От друга страна десетгодишният роувър няма оборудване за обработка на наистина деликатни проби. Той събира много от своите данни чрез пиролиза – газова хроматография – по същество той изгаря проби и анализира получения газ.
Но астробиолозите казват, че са оптимисти. „С инструментите, които космическите агенции могат да пуснат на десантните роувъри в днешно време, можем да търсим органични съединения, а не просто вода, което е много по-убедително за наличието на извънземен живот.“
Все по-популярна е представата в научните среди, че космическите агенции на Земята намират все по- твърди доказателство за извънземен живот. Екип от Харвард наскоро откри протеини на метеорит, което вероятно доказва, че животът може да се развива в студа на космоса.
Междувременно сондата на НАСА InSight откри доказателства за сеизмична активност под повърхността на Марс, което може да посочи продължаващ вулканизъм на Червената планета. Вулканите могат да стартират еволюционния процес.
НАСА изпраща сонда до луната Европа на Юпитер, която може да съдържа подземен океан, способен да поддържа живот. Агенцията също гледа към Енцелад, луна на Сатурн, която има свой собствен солен океан.
„Има много други интересни мисии в планирането“, казва Шулце-Макуч. Може би тиофените открити от него и Хайнц се оказват по-скоро абиотични, отколкото биотични, което означава, че са резултат от, да речем, метеоритно въздействие. Може би не са доказателство за извънземен живот. Изключителната топлина обаче, която процесът изисква, може да унищожи самото нещо, което търсим. Пробата, в която Шулце-Макуч и Хайнц намериха своите тиофени, е много запазена и съвсем малко повредена.
Скоро на Марс ще бъде по-добър роувър. През 2022 г. Европейската космическа агенция планира да пусне сондата си Rosalind Franklin. Наричана за английския химик, който помогна да се определи молекулната структура на ДНК, Розалинд Франклин е с десетилетие по-нова от Curiosity и има по-добри инструменти.
„Ако искаме да намерим живот на планетарно тяло, трябва да го проучим много по-обстойно“, казва Шулце-Макуч. „Розалинд Франклин е начинът“.
