Дълго време динамиката на слънчевата цикличност – смяната на пикове и минимуми – се изучаваше по петната на Слънцето, които се явяват външна проява на измененията в магнитното поле на звездата.
Изследване, проведено от американски учени под ръководството на Скот Макинтош от Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър (щата Колорадо), предлага изцяло нов и по-точен начин.
Наблюденията на слънчевите петна показват, че те, като маркери на магнитните полета, се движат от полюсите на Слънцето към екватора, след това, според теорията, се потапят дълбоко и възникват отново на полюсите, отново започвайки своето движение към екватора. Това движение – от начало до край – е основен индикатор на 11-годишния слънчев цикъл.
Но механизмите, стоящи зад тези движения, оставали не съвсем ясни. Освен това продължителността на слънчевия цикъл по някакви причини варира силно – от 9 до 14 години, а миграцията на петната сама по себе си не може да обясни това.
Макинтош и колегите му от 2010 г. започнали да анализират данните от космическия апарат SDO, който изучава Слънцето. В хода на наблюденията на магнитно балансираните области на повърхността на Слънцето – тоест областите, където количеството магнитни полета, насочени навътре в звездата, е равно на тези, които са насочени навън, учените открили гигантски (с размер с радиуса на Юпитер) райони с подобни свойства.
Учените установили в слънчевата атмосфера, намираща се над подобни области (изследователите ги нарекли g-възли, или g-nodes), съсредоточени в т.нар. ярки точки на Слънцето (brightpoints), източници на мощно ултравиолетово и рентгеново лъчение.
Изучавайки данните за слънчевата цикличност за последните 18 години, учените открили, че g-възлите синхронно с ярките точки над тях по същия начин, както и слънчевите петна, се движат от полюсите към екватора на Слънцето, макар да започват от по-висока ширина – 55 градуса, за разлика от слънчевите петна, които започват миграция от 30 градуса.
Според учените наблюдението на придвижването на g-възлите предлага нов, по-точен метод за проследяване на динамиката на слънчевата активност.
Макинтош го обяснява с това, че ярките точки и g-възлите свидетелстват за важни процеси, протичащи точно под тях във вътрешните области на Слънцето и свързани с динамиката на слънчевите магнитни полета, придвижването на големи обеми вещество с различна полярност.
Тези „магнитни пръстени“ според Макинтош са четири и тяхната миграция по повърхността и вътре в Слънцето обяснява появата на слънчеви петна и общата слънчева цикличност.
Ако този модел се окаже верен, то минимумът на текущия слънчев цикъл трябва да настъпи, според предсказанията на учените, към края на 2017 година, а новият цикъл да започне през 2019–2020 година.
В този случай учените ще получат потвърждение на доста по-пълноценна теория за динамиката на слънчевата активност, което ще помогне на учените по-точно да предскажат в какво време да се очакват най-честите и интензивни магнитни бури.
„Сега можем да наблюдаваме ярки точки в слънчевата атмосфера, които напомнят на котви и шамандури и се явяват свидетелство на това, което се случва доста по-дълбоко. Те ни помагат да разработим друга картина на случващото се в недрата на Слънцето“, отбелязва Скот Макинтош.
Новата теория ще помогне и в изучаването на други звезди.
Резултатите от изследването на учените са публикувани в сп. Astrophysical Journal.
