Дълги години учените наричаха амигдалата център на страха. Данни от много опити, провеждани както с животни, така и с хора, сочеха, че именно в тази област от мозъка се формират емоциите, свързани със страх, ужас, паника и т.н. Но изследователите от университета на Айова (САЩ) твърдят в статия в Nature Neuroscience нещо съвсем различно. Според тях ние можем да изпитаме ужас и без помощта на амигдалата, тъй като в мозъка има и други структури, които могат да изпълняват работата по създаването на чувство за паника.
Учените работили с болни, страдащи от рядко генетично заболяване – синдром на Урбах-Вите. Независимо от изключителната му рядкост това заболяване е доста известно, тъй като буквално лишава човек от страх – амигдалата при синдрома на Урбах-Вите се втвърдява, свива се и се разрушава. Страдащите от това разстройство слабо реагират на филми на ужасите, на големи паяци, змии и всякакви неща, които обикновено предизвикват панически страх.
Смяташе се, че амигдалата включва страха и паниката, когато човек чувства увеличени дози на въглероден диоксид в кръвта. Повишеното ниво на CO2 говори за това, че в организма има преразход на кислород, че има заплаха от задушаване (дори ако увеличеното количество на CO2 още не е достигнало критично ниво). Но че ако амигдалата не работи, то и въглеродният диоксид не предизвиква застрашаващ ефект.
Изследователите помолили трима пациенти, страдащи от синдрома на Урбах-Вите, и дванайсет здрави хора да подишат газова смес с 35% съдържание на CO2. За учудване на учените всички веднага изпитали пристъп на страх и дори той бил по-силен при болните, отколкото при здравите. За една от пациентките това бил първият случай, когато изпитала страх.
Тези данни, макар и не особено детайлизирани, говорят за това, че в нашия мозък няма зона, която монополно да управлява чувството на страх. Страхът, ако перифразираме едно известно изказване, е за нас едно от най-важните чувства – без него нито животното, нито човекът може да оцелее. Именно страхът помага адекватно да оценяваме околната среда и да избягваме неприятните изненади от нейна страна.
Но страхът е доста разнообразна емоция – може например да се отличи външен страх, който възниква при външни дразнители, има и страх, идващ в отговор на застрашаващо поведение на друг човек, както и страх от паяци, змии и т.н. Смята се, че амигдалата реагира именно на външните заплахи, но ужасът и паниката могат да стигнат до нас по различни пътища.
Според учените ролята на амигдалата, що се отнася до реакцията на страшни дразнители, не подлежи на съмнение. Но за нейното участие в осъзнаването на страха все още нищо определено не може да се каже – реакцията на страха и неговото осъзнаване са две различни неща.
Изследователите възнамеряват внимателно да изучават мозъка на хора със синдром на Урбах-Вите. Според тях възможно е томографски изследвания да покажат нови центрове на страха в човешкия мозък.
Източник: Nature News
