Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Парти момичето на Ню Йорк – музата Еди Седжуик

4 август 2016 г. в 11:08
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:22

Пренасяйки се в 60-те години на XX век, историята на музата от следващите редове е самотна и мрачна. Еди Седжуик – парти момичето на Ню Йорк, момичето от „Фабриката“, актрисата, вдъхновението на Анди Уорхол и Боб Дилън, тази която всички искат да познават, умира само на 28 години по-загубена от всякога.
Седжуик обаче, е много повече от познатите стереотипи, в които вмъкваме несъзнателно красивите жени. Тя не е просто модел, просто актриса, нито просто момиче от висшето общество. За кратко време тя се превръща в моден катализатор, муза на режисьори и артисти, някой на когото всички по това време искат да приличат.
Звучи атрактивно и бляскаво, но зад суетата на тълпата, камерите, грима и клюкарските колoнки стои едно емоционално сринато момиче, търсещо единствено истина и любов.

Едит преди Еди

Едит Седжуик се ражда през 1943 година в заможно семейство. Живее в ранчо в Калифорния с родителите си и шестте си братя и сестри. Историята на Едит и семейството й е тъмна, мрачна, изпълнена с тайни за сексуални посегателства и психични болести.
Ранните си години Едит прекарва из клиники и психиатрични заведения, за да лекува депресия и булимия. Извън тях, животът й в ранчото е изолиран от истинския свят и от контактите с хора. Трагичните моменти следват Едит Седжуик непрекъснато. Тя губи двама от братята си, които сами слагат край на живота си в следствие на нервни сривове и психологични проблеми.

Factory Girl (студиото на Уорхол се нарича The Factory – фабриката)

След като през 1964 година наследява от баба си сумата от 80 хил. долара, Еди се мести в Манхатън, за да се пробва като модел. По това време тя сериозно започва да експериментира с алкохол, амфетамини и LSD. Пазарува, танцува, общува по необикновен и странен начин. За кратко печели слава на „парти момичето, което трябва да познавате“. Точно тогава среща Анди Уорхол, както и Боб Дилън. С Дилън имат кратък флирт, който оставя в музикалния му път песните Just Like a Woman и Leopard-Skin Pill-Box Hat. По-важна за Еди се оказва връзката й с Анди Уорхол, който я  издига до върха. Тя взима участие в 18 от неговите ъндърграунд филми. Въпреки, че те не са насочени към масовата публика и не се показват никъде освен във „Фабриката“, точно тогава вниманието на медиите към Еди и модния й усет е най-голямо. Всички говорят за двойката Уорхол-Седжуик. Те се появяват заедно по светски партита и събития, канят ги заедно на интервюта, снимат заедно, работят заедно. Уорхол възхвалява Седжуик, вкусът й към модата, красотата й, нарича я „моята суперзвезда“. Но дали това приятелство е истинско?

След като Еди не получава финанси за работата си във филмите на Анди, тя му забранява да ги пуска. От този момент те започват да се отчуждават един от друг. Това води до тоталното игнориране на Еди Седжуик от светските кръгове, от „Фабриката“, от „приятелите“ й. Тя пада от върха. В едно от интервютата си след това Уорхол казва, че никога не са били особено близки, а след смъртта на Еди, Боб Дилън отрича да е имал нещо общо с нея.

Femme Fatale (фаталната жена)

Анди Уорхол помолил Лу Рийд (Velvet Underground) да напише песен за Еди Седжуик.

Малко преди смъртта си, Еди Седжуик се омъжва за Майкъл Пост, приятел с когото се запознава по време на престоя си в клиника през 1970 г. Заради него тя спира наркотиците и алкохола, но за кратко време. Еди умира в съня си през 1971 г. под влиянието на алкохол и лекарства.
Така приключва историята на музата на поп-арт културата през 60-те години на ХХ век. Самотно дете, самота на върха, сама в смъртта.
Във филма Ciao! Manhattan, Седжуик казва: „Всичко което направих беше мотивирано от психологическо объркване“.

Песента Edie (Ciao Baby) на The Cult е инспирирана от историята на Седжуик и филма Ciao! Manhattan. Тя е част от албума Sonic Temple, издаден през 1989г.

Източник: http://revolverontheroad.blogspot.bg/

 

Категории на статията:
Вдъхновение