Пет събития, които ще променят съдбата на човечеството

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Човечеството плътно се приближава към критичната точка – или техническият прогрес ще нанесе на планетата катастрофален ущърб, или ще ни спаси от трудностите, които сами сме си създали.

В бъдеще ни чака или разрушаване на екосистемите и злобни машини, или рай на вечния живот и междугалактичната култура.

На симпозиум в Библиотеката на американския Конгрес, посветен на пътищата на развитие на цивилизацията, американски учени и футуролози се опитали да предскажат какви ще бъдат идните столетия.

„Всичко, което ще кажа днес, по-скоро ще се окаже неправилно”, изразил общото мнение в началото на мероприятието Дейвид Баело, журналист от Scientific American. И все пак докладите прозвучали и ето пет от предложените научнофантастични прогнози.

Климатична катастрофа

Ние може и да не сме осъзнали още, че повишените нива на въглероден диоксид представляват сериозна заплаха за климата на Земята, но за учените това е решен въпрос.

Ако така и не успеем да намерим начин за рязко ограничаване на емисиите въглероден диоксид, планетата ще продължи да се нагрява, екстремалните природни явления ще станат нещо нормално и много биологични видове заедно с човешките населени пунктове ще бъдат унищожени, сигурен е специалистът по атмосферата Кен Калдейра от Института „Карнеги”.

Можем ли да изградим разумни, устойчиви отношения с биосферата? „Отговор няма”, смята ученият.

Човек е преминал всички основни етапи от своята еволюция, бил е ловец и събирач, за когото главното е било да удовлетворява своите потребности, както и тези на близките и приятелите си.

Днес ние живеем в свят, където този навик може да доведе до катастрофа, тъй като ни заобикаля вече не светът на природата, а светът на техниката, въздействащ върху природата в глобален мащаб. Ако не вземем решителни мерки, не е ясно какъв ефект ще окаже глобалното затопляне върху човечеството, подчертава Калдейра.

Светът на биониката

Съвременната биология преживява период на разцвет – геномът ни разкрива своите тайни, което ни позволява да се надяваме на панацея за всичките ни недъзи. Освен това още сега си имаме механични сърца, протези, изкуствени органи и прочие технологии, които позволяват да се възстанови човешкото здраве и значително да се увеличи срокът на служба на организма. В същото време демократизацията на тези технологии може да ги направи лесна плячка за злодеи.

„Биохакерство” – ето каква дума произнася Сет Шостак от Института SETI. С това понятие се обозначава най-широка дейност – от игри с вирусни геноми с цел да се направят те още по-смъртоносни до внедряването в мозъка на импланти за непосредствено предаване на нужната информация.

Възможно е да възникне „етика на имплантите”, смята Джейкъб Хак-Мисра от Института за космически науки Blue Marble. Трябва някак да се реши един от най-важните проблеми, пред които стои човечеството.

Изкуствен интелект

Учените рязко се разминават в мненията за това ще успеем ли да създадем умни (или по-добре да кажем „мислещи) машини. Ще стане ли реалност HAL от филма „2001: Космическа одисея”?

Писателят фантаст Ким Стенли Робинсън е сигурен: „Ние никога няма да разберем човешкия мозък.” Изучаваме го само косвено, по пътя на измерването на кръвотока и електрофизиологията, докато нашето мислене е нещо различно. Как, без да разбираме що е то съзнание, ще направим тези машини?

С тази гледна точка категорично не е съгласен Шостак. Не е било необходимо хората да познават в детайли полета на птиците, за да създадат самолети, казва той. Точно така не е нужно да се разбира мозъкът, за да се появят умни компютри. И после: „стига да имате машина, способна да мисли, ще можете да я накарате да създаде следващата машина”, казва Шостак.

Някои са на мнение, че в определен момент умните машини ще достигнат точката на сингурлярност (терминът е популяризиран от изобретателя и футуролог Рей Курцвайл), в която компютрите ще надминат възможностите на човешкия мозък.

Според Курцвайл това ще се случи към 2045 година, но Робинсън и другите са настроени скептично. Какво пък, мнозина от сега живеещите хора ще могат да разберат кой е прав, смята Шостак.

Колонизиране на Космоса

През 1969 г. хората са кацнали на Луната. Още малко и ще се доберем и до Марс. Някога, кой знае, нашите потомци ще кръстосват галактиката на кораби от типа на „Ентърпрайз”.

Участниците в симпозиума обсъждали този вариант в смисъл, че колонизирането на Слънчевата система вероятно ще стане единственият шанс за спасяване на човечеството, когато животът на Земята стане непоносим.

„Една от целите на усвояването на Космоса трябва да стане изпращането на хора на други планети, за да не ни се наложи да започнем от нулата, ако на Земята се случи катастрофа”, подчертал астрономът, писателят и историк Стивън Дик, който ще бъде председател на астробиологичния отдел на Библиотеката на Конгреса от 2014 г. Ако към нас долети огромен астероид, всички ще загинем за една нощ.

И все така, независимо че космическата ера е започнала преди 56 години, хората продължават да са приковани към Земята. Робинсън смята (и мнозина се съгласили с него), че космическите пътешествия няма да спасят човечеството. Главното, което ще ни дадат те, е разбирането на крехкостта на „бледосинята точка”, на която живеем.

Извънземните

Малко неща са способни да повлияят на нашите представи за самите себе си повече от откриването на живот във Вселената. За първи път в своята история ние сме се заели с това търсене.

Разбира се, на първо място търсим нещо, което ни е познато от родната ни планета. Космическият телескоп „Кеплер” е открил стотици планети, въртящи се на такова разстояние от своите звезди, което ги прави годни за живот. Институтът SETI продължава да се вслушва в радиосигналите, разсеяни по Космоса, в надежда да открие високоразвита цивилизация.

Някои скептици твърдят, че ако в Космоса има живот, то трябваше отдавна да сме го намерили. Но техните опоненти също имат немалко доводи. Може би цивилизацията, научила се да колонизира другите планети, е загинала, преди да сме пристъпили към нейното търсене? Възможно е тя да е развита много повече от нашата и да е предпочела да не се намесва в нашите дела или просто не ни забелязва? Или ние не я забелязваме – спомнете си аналогията с човек, опитващ се да установи контакт с мравките…

Има хора, които искрено не разбират защо ни е изобщо нещо да търсим.

„Самото знание, че ги има или ги няма – отговаря Шостак – е изключително важно във философски план.”

Източник: LiveScience

Категории на статиите:
Еврика!

Коментари

  • Много е зле ситуацията по света и у нас. Изродското и алчно човечество точно това иска, да се самоубие. Картинката е зловеща и апокалиптична. Не знам да ли ще съм свидетел на неговата гибел. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Човека се изроди и изгуби облика си. Страшно.

    Апокалипсис 17 септември 2013 10:08 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори