Питейният Марс

Американският марсоход „Опортюнити” потвърди откритието, направено по-рано от „Кюриосити”, че някога на Марс е имало вода, годна за живи организми. Откритието е съобщено от ръководителя на програмата на марсохода „Опортюнити” Стив Скуайърс на специална конференция, посветена на 10-годишнината от изпращането на апарата, напуснал Земята на 7 юли 2003 г.

Откритието е направено в камък, наречен Есперанс. Сега този камък се намира под дебел слой прах и апаратът е направил седем опита, за да вземе проба от обекта за химичен анализ. В хода на изследванията учените фиксирали съотношението на различни елементи в глинестите породи, намиращи се в пукнатините на камъка. Резултатите ясно свидетелстват, че преди няколко милиарда години камъкът се е намирал в поток вода. Тази вода била прясна и годна за съществуването на живи организми.

Скуайърс отбелязва, че всички предишни свидетелства за съществуването на вода на Марс се свеждали до това, че на планетата е съществувала течност, повече напомняща сярна киселина. Сега „Опортюнити” е открил прясна вода.

„Това е била вода, подходяща за пиене – казва научният ръководител на мисията. – Този резултат е едно от най-важните открития за цялата мисия.”

В последните години космическите агенции на САЩ и Европа периодично съобщаваха за различни косвени свидетелства за присъствието на вода на Марс. През август м.г. е открито първото пряко доказателство – намерената от марсохода „Кюриосити” каменна плоча, която представлява слой вкаменена кал, циментирала множество камъчета. Учените установили, че тези камъчета са донесени от далече, но не от вятъра, а от вода – поток, движещ се със скорост около един метър в секунда и с дълбочина половин-един метър.

Възрастта на този поток е няколкостотин милиона години. А възрастта на потока, за който свидетелстват резултатите от „Опортюнити”, е няколко милиарда години.

Това кара изследователите да смятат, че с течение на времето водата, вследствие на изпарение, е ставала все по-малко и все по-наситена с минерали с по-висока киселинност. Накрая цялата течност се е изпарила, а Марс се е превърнал в безжизнена пустиня.

Сега „Опортюнити” трябва да измине няколко километра и да стигне до т.нар. точка Соландър (Solander Point). Марсоходът може да се движи с 50 метра на ден и специалистите се надяват, че той ще стигне до целта през август. Там, според изследователите на НАСА, се намира 55-метрова слоеста скала, интересна от геологична гледна точка.

Ветеранът „Опортюнити”. © Mars Exploration Rover Mission, Cornell, JPL, NASA

Единственото, което може да попречи на „Опортюнити”, са проблеми с компютърната му памет – някои от клетките на флаш паметта му са износени и от време на време дават грешка. Ако проблемът се задълбочи, специалистите обмислят да преформатират паметта на марсохода.

„Опортюнити” и неговият близнак „Спирит” са изпратени на 10 юни и 7 юли 2003 г. Мисията им е била предвидена за три месеца, но „Спирит” работи до 2010 г., когато затъна в пясъците и беше изключен принудително, а „Опортюнити” продължава изследването на планетата и до днес.