Планината, която е била езеро

Марсоходът Curiosity отново намери косвени доказателства за това, че на Червената планета някога е имало живот – става дума за кратера Гейл, който някога може да е бил гигантско езеро, пълно с вода.

САЩ все още са далече от изпращането на човек на Марс – миналия петък се състоя първият изпитателен полет на новия космически кораб Orion, но намиращият се на Червената планета марсоход Curiosity продължава да извършва удивителни открития, хвърлящи светлина върху историята на планетата.

Във вторник от НАСА разказаха, че с помощта на апарата са успели да докажат, че на Марс някога са съществували езера с вода.

До подобни изводи изследователите стигнали след геоложки изследвания, проведени посредством инструментите на марсохода. По-конкретно учените разказват, че кратерът Гейл, който Curiosity успял да преброди надлъж и нашир, някога е бил езеро с диаметър 154 км.

А петкилометровата планина Еолида, разположена в центъра на кратера и неофициално именувана Шарп, се е появила в резултат на повтарящи се процеси на отлагане на утаечни породи и ерозия.

Смята се, че езерото е било пълно с вода преди около 3,5 млрд. години. Това се явява още едно косвено доказателство, че някога на Марс са съществували условия, необходими за появата на живот. Например там може да е имало много видове от сега живеещите на Земята микроби.

Според учените от Лондонския имперски колеж реконструкцията на геоложките условия на древния Марс е една от главните задачи за участниците в мисията Curiosity. Учените най-много искат да разберат от какви породи е формирана планината Шарп.

Марсоходът Curiosity вече няколко месеца се намира в подножието на планината и продължава движението на юг, като провежда анализ на взетите там образци планински породи.

Накрая учените успели да съберат парчетата от пъзела и да стигнат до извода, че слоевете седиментни скали са образувани от реки, падали някога в гигантско езеро.

Освен това изследователите успели да уточнят, че процесът по отлагане се е повтарял поне три пъти в историята на Марс. След това, благодарение на милионите години ерозия, в центъра на кратера се е появила планината Шарп.

Ако това предположение се потвърди, то под заплаха ще се окаже представата на учените за някога топлия и влажен Марс. В такъв случай подобни условия биха могли да са мимолетни, локални или да са присъствали само дълбоко под марсианската почва.

Съществува и хипотеза, според която всички тези процеси са протичали благодарение на дебелата атмосфера на древния Марс, но засега учените не могат дори да обяснят механизмите на явления от подобен вид.

Учените не са сигурни и във възрастта на кратера Гейл. От една страна, той може да е на няколко милиона години, а от друга – може да е станал продукт на редуване на влажни и сухи цикли в последните няколкостотин или хиляди години.

Вторият сценарий ще съответства на хипотезата, според която водата на Марс се е появявала епизодично в резултат на космически въздействия или вулканична активност.

А засега изследователите се замислят над въпроса, откъде още може да вземат образци от почва. Цената на загадката е безопасността на бъдещите експедиции и доказателство или опровержение на това, че на Марс някога е имало живот.

Представените от учените факти още не са оформени като статия за научно списание. Според думите им първо те споделят откритието си с нас и чак след това ще пристъпят към сериозни научни изследвания.