Магнитното поле на Земята защитава планетата от слънчевия вятър, пагубен за всичко живо.
Подобно „одеяло“ имат далеч не всички тела от Слънчевата система. По данни на учени от САЩ спътникът на Земята също някога е притежавал много мощно магнитно поле.
Днес на Луната отсъства еднородно магнитно поле. Според една от хипотезите следи от намагнитване, срещащи се на Луната в наши дни, възникват от отделни фрагменти от метеорити, периодично достигащи повърхността на спътника на нашата планета.
Както смятат група физици от Масачузетския технологичен институт (MIT), Калифорнийския университет в Бъркли и Геохронологичния център в Бъркли, на ранни етапи от своето съществуване магнитното поле на Луната е било постоянно и съществено превъзхождало земното.
Това откритие се основава на всестранно изследване на образци лунен грунт, донесени преди повече от 40 години от екипажа на мисията „Аполо 11“, както и на анализ на нови данни, събрани от орбитални станции.
Специалистите твърдят, че магнитно поле е съществувало на Луната преди 4,2–3,6 млрд. години, а след това по неизвестни за науката причини е започнало да отслабва и накрая е изчезнало.
„Основната загадка се състои в несъпоставимо малкия размер на Луната и интензивното магнитно поле – разказва Бенджамин Уейс от MIT. – По всяка вероятност преди на Луната е съществувало нещо от рода на планетно динамо.“
Според учения под дебелия слой на кората на древната Луна е било скрито горещо и течно метално ядро. Именно тук, в недрата на Селена, благодарение на движението на гъстото вещество и конвективните потоци, е протичала генерацията на магнитното поле.
„Планетното динамо възниква, когато енергията на турбулентните проводящи течности се преобразува в магнитно поле – казва д-р Уейс. – С други думи, полето се явява една от проявите на изключително мощното движение на течните субстанции в недрата на космическото тяло.“
Съществуване дори в миналото на стабилно магнитно поле на Луната изостря споровете около хипотезите за нейния произход. От една страна, земният спътник може да се окаже огромен къс камък, от друга – той подобно на планетите може да има сложен вътрешен строеж.
Откритието на екипа на Уейс говори в полза на разпространената теория за възникването на Луната в резултат на сблъсък на Земята с друг голям обект преди повече от 4,5 млрд. години.
Статията на учените е публикувана в сп. Science.
