Миналата година Европейската космическа агенция (ESA) обяви плановете си за построяването на постоянна лунна база, наречена Лунно Село (Moon Village), което трябва да е следваща стъпка, надграждаща Международната космическа станция. Според замисъла, новата база на Луната трябва да се реализира през 2024 г. Лунното село е част от концепцията Космос 4.0, дефинирана от генералния директор на ESA Йохан Дитрих Вьорнер, която предвижда космическите изследвания вече да не са монопол на публичния сектор и да станат отворени и за частни организации.
Вьорнер казва, че парченцата на плана вече започват гладко да се наместват. След последната среща на 22-те страни – членки в Люцерн, Швейцария концепцията Космос 4.0 има събрани 10,3 милиарда евро обещано финансиране.
Не липсват обаче и разочарования, тъй като програмата за въздействие върху астероиди се е провалила от гледна точка намиране на финансова подкрепа. Програмата трябваше да е нещо като отбранително учебно упражнение, което щеше да използва ноу-хау и технологии на НАСА.
ESA не е единствената агенция, която гледа към Луната. Британската архитектурна компания Foster + Partners изработи дизайн на собствена версия на надуваем лунен хабитат с купол, способен да предпазва обитателите от космическата радиация и боклуци. Проектът на Google Lunar Xprize също предизвика световната научна общност да се стреми към Луната. В надпреварата са и космическите агенции на Индия, Русия, Япония и Китай.
Марс е фокусирал вниманието на НАСА и Илън Мъск, но построяването на колония на Червената планета вероятно ще отнеме доста повече време, отколкото селище на Луната. Еднопосочно пътуване до Марс с днешните технологии отнема около 3 години, без да броим подготовката, което е една от причините времевата рамка за колонизиране на планетата да е заложена широко за периода след 40 до 100 години. Пътуване до Луната от друга страна отнема около 3 дни. Тъй като ESA планира да строи структури с помощта на 3D – принтиране с материали от лунния реголит, каргото, което трябва да се „качи“ до Луната, би било много по-малко.
За някои хора парите и усилията, които се влагат в космически изследвания са чиста загуба на ресурси и време, особено като се има предвид съдбата на милионите гладуващи тук на Земята. От определена гледна точка това е така, но учените твърдят, че ако не построим алтернативна колония, има опасност от заличаване на цялото човечеството и планетата ни – било поради външна сила като комета или пък заради вътрешен конфликт като война. Извънземна човешка колония би играла важна роля в шансовете за оцеляване на човешката раса – резервен план за вида, ако щете.
Физикът Стивън Хокинг казва:
Ще бъде достатъчно трудно да избегнем катастрофата на Земята в следващите 100 години, а какво да кажем за следващите хиляда или милион. Човешката раса не трябва да държи всички яйца в една кошница или на една планета. Да се надяваме, че няма да изпуснем кошницата преди да сме доставили товара.
Гледайки напред в бъдещето – 100, 1000 или 1 000 000 години – това е работа, която трябва да се свърши. Учени и футуристи имат задачата да се стремят да виждат голямата картина, отвъд религии, политика, социални въпроси и т.н., да виждат хората в контекста на вселената, в която се микроскопично незначителни. Така че вероятно е време съветите им да бъдат чути и приети.
