Дребните частици пластмаса, плуващи в огромни количества в морето, се предават по хранителната верига и в края на краищата се оказват в нашата чиния.
Проблемът с микропластмасата – частици пластмаса с размер под 5 мм – отдавна стои пред еколозите и морските биолози. Пластмасата е най-разпространеният тип морски боклук и образува от 60 д 80% от всички морски боклуци и над 90% от всички плаващи в морето частици.
Много морски обитатели лесно приемат разноцветните парчета пластмаса за нещо за ядене и по такъв начин сами си причиняват вреда. Например, както показали неотдавнашни изследвания, проведени в Националния център за екологичен анализ и синтез (NCEAS) към Калифорнийския университет в Санта Барбара, дребните парченца пластмаса (с големина до 1 мм) сериозно влошават здравословното състояние и дори могат да предизвикат масова гибел на морските червеи Arenicola marina.
Учените оценявали състоянието на животните в два аквариума – в единия водата и пясъкът съдържали пластмасови частици, а в другия – не. Червеите в замърсения аквариум много бързо загубили апетит и станали забележимо по-неподвижни в сравнение с контролната група.
Arenicola marina са много важни участници в морската система. Тези прешленести червеи с дължина около 20 см ровят дупки и пропускат през себе си значително количество пръст.
Според оценките на един хектар от морското крайбрежие през стомасите им може да преминат 16 т пясък за денонощие. А по дъното падат голямо количество пластмасови частици, така че те трудно могат да избегнат попадането на пластмасата в организма си.
Червеите са любима храна на много риби и ракообразни, а освен това рибарите активно ги използват като стръв също като дъждовните червеи.
„От гледна точка на химията тези съединения са инертни, а това значи, че могат да се натрупват в организма в значителни количества. Нашето изследване за първи път в лабораторни условия показва, че микропластмасата влияе зле на състоянието на морската флора. В бъдеще искаме да изясним какво се случва в естествената им среда на обитание”, коментира получените данни един от авторите на изследването – Ричард Томсън от университета в Плимът.
Според авторите микропластмасата съдържа до 78% от веществата, включени в списъка с най-опасни и токсични замърсители, признати от Агенцията по опазване на околната среда в САЩ.
Друг експеримент са провели учените от Института по околна среда в Хелзинки. Те поставили на частици полистирен с диаметър 10 микрометра флуоресцентна маркировка и проследили пътя им по хранителната верига от ресничестите и зоопланктона до дребните ракообразни и ларви. По-нататък по хранителната верига пластмасата попада в рибата, а след това – и в човешкия организъм.
Още една опасност, на която са подложени обитателите на морето заради микропластмасите, е това, че той влиза в ролята на своеобразна „химическа гъба”, на повърхността на която в големи количества се натрупват останки от всевъзможни лекарствени препарати, битова химия и други химични съединения, попадащи в морето.
Откъде се взема пластмасата в такова количество в морето? Разхождайки се по брега практически из всяко ъгълче на планетата, ще се натъкнете на пластмасови шишета, кабели, пликчета, автомобилни губи и множество друг боклук, изхвърлен на сушата. Но това е само върхът на айсберга.
Около 10% от пластмасата от тези 260 милиона тона, които се произвеждат всекидневно, в крайна сметка попадат в океана. Около 20% от това количество – от корабите, а останалото идва от сушата.
Обикновена пластмасова чашка, която вятърът е издухал от маса в крайбрежно кафене в Калифорния, може да преодолее огромен път, преди след години нейни частици да се озоват в рибата в Индийския океан. А полиетиленовите пликчета са един от „най-подвижните” видове боклук и по недостижим начин се озовават на най-неочаквани места.
Огромно количество пластмаса и други химично активни вещества попадат в морето с отпадните води, например микрогранули от вашия душ гел, с които ексфолирате кожата си, след няколко години просто може да се върнат при вас с морските продукти.
Как да избавим океана от натрупаното замърсяване, още не е много ясно. Еколозите не една и две години бият тревога, но технически все още е трудно да си представим начин за очистване на Световния океан от такова количество боклук.
Можем поне да ограничим попадането на нов. Някои козметични компании например постепенно се отказват от използването на пластмасови гранули в средствата за почистване на тяло.
Страшно е да си представим колко боклук е произвело човечеството за цялата си история. Той е навсякъде – в Космоса, на Земята, по планините, под водата. А тъй като в природата всичко е взаимосвързано, то накрая се връща при нас. Има над какво да се замислим, нали?
Подробностите от изследването са публикувани в сп. Current Biology.
