Плаващата ветрогенераторна ферма край Шотландия показва колко силен може да е крайбрежният вятър за енергетиката

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

hywind-800x449
Ивайло Красимиров

Hywind е първата индустриална плаваща вятърна ферма, разположена на повече от 25 kм от брега на Абърдийншър, Шотландия в Северно море. Построени от норвежкия конгломерат Statoil, шестте турбини заработиха през октомври миналата година, генерирайки 30MW мощност.

Оттогава насам ветроенергийният парк е надхвърлил очакванията, като през последните три месеца има 65% фактор на капацитета. Както е отбелязано в изданието „Арс Техника“, факторът на капацитета е мярка за производството на електроцентралата спрямо нейната максимална способност. Ядрените централи, например, имат фактор на капацитет от близо 100%, тъй като те винаги работят.

За сравнение, според Министерството на енергетиката на САЩ, слънчевото фотоволтаично производство има среден фактор на капацитета 27% през 2017 г., а конвенционалната водна енергия, както и производството на енергия от язовири, има фактор на капацитета средно около 45%. Това е окуражаващо развитие за бъдещето на възобновяемата енергия.

Силните офшорни ветрове произвеждат много електричество, но дори огромните вятърни турбини имат своите граници. Вятърният парк изстреля производството на енергия по време на урагана Офелия през октомври м.г., с пориви до 80 км / ч, последван от буря през декември, която предизвикваше ветрове със скорост до 160 километра в час и вълни високи 9-10 метра.

„Въпреки че вятърните турбини са спрени поради причини, свързани с безопасността по време на най-лошите метеорологични условия, те автоматично възобновяват работата веднага след като времето се подобри“, пише Statoil в публикация на своя уебсайт. „Контролерът за движение на перката е интегриран с управляващата система на Hywind и регулира ъгъла на турбините по време на силни ветрове, което намалява прекомерните движения на цялостната конструкция.“

Турбините са масивни плаващи конструкции, високи повече от 250 метра, като почти една трета от тях са под морското равнище. Самите перки са с дължина повече от 75 метра.

Ветровете са по-силни през зимните месеци, разбира се, така че стойностите на фактора на капацитета не отразяват целогодишното производство. Въпреки това Hywind може да захранва 20 000 домове, а компанията се надява, че иновациите и новите технологии ще доведат до още по-ниска цена. До 2030 г. компанията иска да намали разходите до $ 50 на MWh.

„Това е амбициозна, но реалистична цел“, каза говорител на Statoil. „Оптимизираният дизайн, по-големите и по-ефективни турбини, технологичното развитие и по-големите вятърни паркове ще намалят разходите, ще подобрят инфраструктурата и цялостната логистиката“.

Компанията посочва, че фиксираните ветроенергийни паркове в морето могат да бъдат изградени само на определени места в близост до брега, докато плаващите турбини не са ограничени само до плитки води и могат да се разполагат и в дълбоки води.

„Западното крайбрежие на САЩ, Япония и Хавай са места, които се нуждаят от много енергия и са постоянно ветровити, но там морето е много дълбоко“, казва инженерът Халвър Хоен Хърсъл. „Плаващата вятърна енергия е идеална точно за тези райони“, казва още той за изданието.

Категории на статиите:
Зелен свят

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори