По следите на други светове

Буквално като отшелник, озовал се далеч от шума на полярното сияние и електромагнитните вълни, спътникът на НАСА „Кеплер“ (Kepler) не губи надежди за откриването на обитаема планета.

От март 2009 година този космически апарат води наблюдение на звезди, които са подобни на Слънцето и се намират на постижимо разстояние от нас.

Независимо от усъвършенстваните лещи „Кеплерс“ е способен да обхване само 0,28% от нощното небе. До миналата седмица, според неговите данни, броят на потвърдените планети, които може да са годни за развитие на живот, вече са над хиляда.

НАСА, започнала работа по изследване на извънземния живот през 1971 година, многократно повдига летвата, правейки още една важна крачка и включвайки в програмата си транзитен спътник за изследване на екзопланетите извън пределите на Слънчевата система на стойност 200 млн. долара. Очаква се, че площта, която ще може да наблюдава този апарат, ще надвиши 400 пъти възможностите на „Кеплер.

Веднага щом човечеството е осъзнало, че поради небрежност или определени естествени причини Земята един ден ще престане да му бъде приют, е започнало да търси извънслънчеви планети. Но дори ако намерим подобни на Земята, ще можем ли да се отправим към тях?

Фактът, че технологиите, с които разполагаме днес, не ни позволяват да се доберем дори до най-близката звезда, ни удря като брадва по главата. Но определена увереност ни дава надеждата, че много от това, което някога е било невъзможно, днес е влязло в реда на нещата. Затова едва ли такова препятствие като примитивността на нашите технологии ще ни накара да свием от избрания път.

Нашата несравнима планета

В резултат на многогодишни наблюдения 18 учени от Колорадския университет в Боулдър са установили, че около Земята съществува „щит“, защитаващ нашата планета от „електрони убийци“ от Слънцето. Статията, публикувана през ноември 2014 година в едно от най-престижните издания в света – Nature, не предизвикала такава сензация, както състоялото се в същото време кацане на астероид, и не произвела необходимия ефект.

Даниъл Бейкър и колегите му открили, че частиците, които се освобождават в резултат на взривове на Слънцето (нашия гигантски ядрен реактор) и се движат по-бързо от 160 00 км/с, се спират от невидима бариера, намираща се между поясите на Ван Алън, и затова не достигат атмосферата.

Не може да се каже със сигурност, но се смята, че в плазмосферата, която, точно като спасителен кръг опасва нашата планета, тези частици разсейван нискочестотните електромагнитни вълни.

Радиационните пояси на Ван Алън са продукт на магнитното поле на Земята и само една от особеностите, правещи я подходяща за живот.

Има още множество неща, свидетелстващи в полза на уникалността на Земята, която, като дервиш в ритуален танц, се върти на оптимално разстояние от звезда от второ поколение, наречена Слънце.

Водата като основа на живота, кислородно-азотният баланс на въздуха, въглеродът и силицият, подходящата маса и орбита – са първото, което идва наум. Луната играе важна роля в поддържането на природния баланс на Земята, явява се в известен смисъл нейна нощна пеперуда, движеща се под действието на мистичното тайнство на гравитацията.

Благодарение на наклона на оста протича смяна на годишните сезони. Също следва да се отчита многослойната структура на атмосферата, обвиваща и пазеща нашата планета, и различен род покровители – такива като Юпитер, които като гръмоотводи защитават Земята от опасни за нея обекти.

Магнитното поле, което се поражда в нейното ядро от течното желязо и такива тежки метали като никел, изпълняват функцията на компас и едновременно чадър, пазещ от слънчевия вятър. Освен това, както стана ясно наскоро, съществува и защита от „електрони убийци“.

Изследванията основно се концентрират върху звезди от Млечния път, тъй като, независимо от невероятните разстояния между звездите, те се намират в постижима близост от нас.

Точното количество на звездите от Млечния път е невъзможно да се установи, и все пак учените си имат своите подходи. Отначало, изхождайки от спектрограмите, позволяващи да се различават значенията на цветовете и такива фактори като форма на галактиката (елиптична или спирална) и примерния обем на газа, се правят приблизителни изчисления за общата маса на галактиката.

В съответствие с такива изчисления е направен извод, че в Млечния път има около 100-110 милиарда звезди. Съществуват около 100 милиарда галактики, които можем да наблюдаваме. Според уравнението на Дрейк се смята, че във видимата Вселена се намират 7×10²² звезди, зад които могат да се крият годни за живот планети.

И макар че, в съответствие с парадокса на Ферми, ако съществуваха разумни форми на живот, те отдавна биха ни дали да разберем за това, такива космически агенции като NASA и ESA вярват във възможността за откриване на подходящи за живот планети.

Изхождайки от наблюдения на „Кеплер“, през ноември 2013 година учените са изчислили, че само в Млечния път може да има около 11 милиарда планети, съпоставими по размер със Земята и въртящи се около звезди, подобни на Слънцето.

Смята се, че във Вселената, която можем да си представим във вид на топка с диаметър 93 милиарда светлинни години, се намират около септилион (10²⁴) звезди. Тоест десет пъти повече от всички песъчинки на повърхността на Земята. За размерите на Вселената и нашата нищожност в сравнение с нея можем да разберем например от видеото, подготвено от учените от Американския музей за естествена история.