Когато в Европа през XVI век започнали да се появяват първите колекции, от които впоследствие били създадени музеи за естествена история, техните притежатели се стараели да събират най-интересните експонати.
Попадайки в някой Naturalienkabinett или Wunderkammer, можело да се видят чучела на животни, фосили, яйца на щрауси, раковини, корали, кокосови орехи. На колекционерите им се искало да се сдобият и с чучела на сирени, многоглави хидри, еднорози, русалки – ето тогава малцина биха се усъмнили в тяхното съществуване.
Търсенето раждало предлагане и съответните чучела се появили. Много аптеки от XVI–XVII век можели да се похвалят с чучела на василиск или русалка. Наличието на колекция от рядкости повдигало авторитета на аптекаря и било коз в конкурентната борба, тъй като укрепвало увереността на клиентите, че в тази аптека за приготвянето на лекарства се използват редки, особено ефективни съставки. Аптекарите били значителна част от тези, които доставяли на пазара чучела на невиждани същества.
© Heini Scheebeli
Известният швейцарски естественик и собственик на богата естествено-научна колекция Конрад Геснер (1516–1565) пише: „Аптекари и скитници изменят телата на скатове по много начини и по своя прищявка, като ги обрязват, усукват и разтягат във формата на змии, василиски и дракони.“
Геснер е дал в книгата си изображение на едно от тези изделия, „за да стане ясна хитрата измама“. Самият Геснер веднъж разобличил прочуто по това време чучело на хидра със седем глави, съхранявано във Венеция. Но понякога и опитни естественици се хващали на въдицата. Бисер в колекцията на Улисе Алдрованди (1522–1605) бил дракон, уж убит в околностите на Болоня през 1572 г.
През XVIII век, когато в Европа се появила модата за събиране на вкаменелости, сръчните хора също не оставали безучастни. Варовиковите кариери Енинген в околностите на Боденското езеро наистина били богати на фосилизирани останки от древни животни.
Но често се налагало вкаменелостите да бъдат подобрявани – да се украсят, да се направят по-привлекателни или да се монтира цял скелет от няколко фрагмента. С времето някои се научили да правят „фосили“ от кости на съвременни животни и да ги поставят във варовика. Това довело до истински „риболов“ в Енинген.
© Heini Scheebeli
Времето вървяло и ставало все по-трудно да се излъже публиката, но русалките не изчезнали от музеите на Европа. Вече не можело да се измами доверчивата публика с чучела на змии и скатове и да се представя резултатът за василиск или пък дюгони да минават за русалки.
Но и през XIX век чучела на русалки били показвани на европейците. Те вече не се наричали „морски хора“ с опашки вместо крака, а били обявявани за екзотични морски животни от далечните острови на Тихия океан.
Например чучелото, което дълго време било излагано в прочутия музей на Барнъм, е влязло в историята като Русалката от Фиджи. Такива попадали в мрежите на рибарите от едноименния остров.
Един от „колегите“ на Барнъм демонстрирал дори жива русалка на американската публика. Благодарение на система от огледала жена с прикрепена опашка изглеждала като плуващо под водата същество с дължина само два инча. Представлението завършило с това, че към собственика на атракциона прилетял разярен зрител, който видял „русалката“ тайно да пуши цигара.
Един от екземплярите от русалки на Барнъм сега се съхранява в Музея за археология и етнология Пийбоди, който принадлежи на Харвардския университет. Такива чучела има в още няколко музея.
Преди повече от година Паоло Вискарди (Paolo Viscardi), куратор на отдела за естествена история на лондонския Музей Хорниман, решил да изследва съхраняваната в музея русалка. Тя фигурирала в описанието на музейната колекция като „японска маймунориба“. Чучелото било купено от предприемача и колекционер Хенри Уелкъм в началото на XX век.
Започвайки с изследване на зъбите, Вискарди разбрал, че те явно не принадлежат на бозайник. След консултация с ихтиолози той установил, че челюстите на „русалката“ са взети от голяма риба, а опашката и ребрата по-скоро принадлежали на шаран.
Заинтересувани от разкритите детайли, Вискарди и колегите му поставили „русалката“ под рентгенов апарат, а след това – и в томограф. В резултат се изяснили редица любопитни неща, например, че в ръцете на съществото изобщо няма кости. Замествала ги тел.
„Русалката“ под рентгенов апарат. © Horniman Museum & Gardens
Изследване на „русалката“ в компютърен томограф. © Horniman Museum & Gardens
Паоло Вискарди възстановил действията на този, който някога е създал това същество. Ако искате да проследите неговия пример и да зарадвате приятелите си с малка русалка, е необходимо да направите следното: 
1. Вземете триъгълно парче дърво за тялото и още едно по-малко, което ще стане основа на опашната перка. Съединете ги с дебела тел – гръбначния стълб на вашата русалка.
2. Направете от дърво основата на шията, закрепете я върху дървеното тяло.
3. Направете отвор в горната част на шията и прокарайте в него прежда. Навийте я многократно, докато получите топка за главата. Намажете я с лепило и я оставете да изсъхне.
4. Закрепете с пирон право парче дърво в горната част на тялото, за да направите раменете.
5. Направете малки отвори във всеки край на раменете и поставете къси парчета мека дървесина, бамбук или плътно завита хартия, за да направите горната част на ръцете. Там, където трябва да са лактите, пречупете и огънете материала. Прикрепете тел, която да послужи за костите на китката и пръстите.
6. Обвийте цялото тяло с тъкан, нанесете слой лепило. Убедете се, че полученото изделие съответства по размер на риба, с която разполагате и в която може да се побере (препоръчва се шаран).
7. Подгответе рибата, като отрежете главата след последната хрилна цепка. Почистете вътрешностите, отстранете месото и натъркайте останалата кожа със смес от сол и боракс. Съединете рибешката кожа към направеното от вас тяло, като използвате тъкан, ако е необходимо. Отстранете перките, които не съответстват на естетическото ви виждане. Закрепете опашката.
8. С папиемаше оформете повърхността на главата, шията, тялото и ръцете според вашите представи за външния вид на русалката. Закрепете в папиемашето челюсти на голяма риба на главата и кокоши нокти на пръстите на ръцете, а косите можете да направите от тънки растителни влакна или свила от царевица. Оставете да изсъхне. Оцветете с черно мастило или въглен.
9. Съединете частта между тялото и опашката със смола и оцветете така, че да не се отличава по цвят от останалото тяло. Използвайте същата смола, за да затворите корема на рибата. Оставете да изсъхне.
Вискарди смята, че „русалката“ от Музея Хорниман, както и няколко други екземпляра на „русалки“, е била направена в Япония. В японския фолклор е известно подобно същество – нингьо (人魚, човек риба, сирена), което и сега е известно на любителите на манга и аниме.
В Япония в периода Едо била популярна историята за рибар, уловил нингьо. Уловеното същество предсказало епоха на голям разцвет на Япония и следваща страшна епидемия, от която ще се спасят тези, които имат тяло на нингьо. Тази история допринесла за популярността на амулети във вид на нингьо. Друго поверие, свързано с тях, било това, че месото на нингьо носи безсмъртие.
Работата на Паоло Вискарди и колегите му е публикувана в сп. Journal of Museum Ethnography, а очерка за изследването можете да откриете в The Guardian.
(Със съкращения)
