Подземни континенти дълбоко в недрата на Земята може да са се образували, когато древен океан от магма се е втвърдил на повърхността на ранната планета преди 4,5 милиарда години, според ново проучване.
Констатацията е подробно описана в блога на GeoSpace на Американския геофизичен съюз.
Както обяснява репортерът Абигейл Айзенщат, учените знаят за тези заровени масиви от гореща, сгъстена скала още от 70-те години на миналия век. Земетресенията се отразяват с постоянен темп през останалата част на мантията, но показват изключително променливи стойности на скоростта, когато преминават през тези масивни скали.
Моделите на сеизмична активност са помогнали на учените да открият континентите на границата на земната мантия и разтопеното външно ядро, но те все още не знаят кога и как са се появили тези структури. Някои учени теоретизират, че парчета от земната кора потъват в мантията, откъсват се и след това се скупчват заедно след време, съобщава Geospace.
Сега новите анализи на вулканичните скали рисуват различна картина: Подземните континенти може да са толкова стари, колкото самата Земя, и вероятно са оцелели от разтърсващото планета въздействие от космическия сблъсък, който за първи път е образувал Луната, съобщават авторите на изследването публикувано в списанието Geochemistry, Geophysics, Geosystems.
Удивително е, че тези региони са оцелели през по-голямата част от вулканичната история на Земята сравнително недокоснати, съобщава съавторът на изследването Къртис Уилямс, геолог от Калифорнийския университет Дейвис пред GeoSpace.
Уилямс и неговите колеги събират нови и съществували преди това данни за геоложки проби от Хаваи, Исландия, Балени острови в Антарктида и други региони, където супер горещи скални мехурчета се издигат от ядрото на планетата чак до повърхността. Пробите си пробиват път през кора от лава и се охлаждат в магнитни скали, според GeoSpace.
Пробите, родени във вътрешността на планетата, носят древни изотопи или версии на атоми като хелий-3, които са били в изобилие по време на Големия взрив. Това е така, защото при излагането на кислород се отделят много от тези химикали от скалите, образувани в близост до кората. Екипът идентифицира проби, които пренасят първичните изотопи, и след това се опитва да проучи пътеките през скалите към повърхността.
В миналото много геоложки модели предполагат, че колони от скала от мантията – наречени дълбоки мантийни потоци – са се издигали на повърхността по прави линии, съобщава GeoSpace. Но се оказва, че често скалите срещат препятствия и рикошират като променят курса на пътуването си до кората. Изследователите разработват модел, който отбелязва зигзагообразния характер на дълбоките мантии и по него успяват да проследят определени образци обратно към подземните континенти.
„По-правилният начин е да се опитаме да отговорим на тези въпроси по отношение на това да не допускаме тези предположения за вертикално издигащия се материал, а по-скоро да вземем предвид през колко отклонения са минали тези потоци“, казва Уилямс пред GeoSpace. След това Уилямс и неговият екип извеждат от какви материали са направени масивните подземни континети и кога може да са се образували.
