Помага ли ни чуждият език да мислим?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

003048
Антония Михайлова

В психологическите изследвания има много данни, поставящи под съмнение хипотезата за благотворното влияние на чуждите езици върху работата на мозъка. Но, оказва се, за тези резултати почти никой не знае.

Често чуваме, че изучаването на чужди езици подобрява когнитивните способности.

Миналата година например учените от Единбургския университет (Великобритания) изясниха, че чуждият език стимулира вниманието и помага да се концентрираме, а когнитивният ефект се случва независимо дали сте започнали да изучавате език в ранно детство, или чак след училище.

И това е само едно от огромното количество изследвания, обясняващи, че владеенето на няколко езика е само от полза за интелекта.

Но тук има една особеност. Анджела де Бруин от Единбургския университет забелязала, че в лични разговори с учени, които се занимават с влиянието на втория език върху интелекта, може да се чуе за резултати, които не потвърждават теорията на „когнитивната полза“ и които след това не виждат публикации.

Например има данни, които говорят за това, че билингвизмът помага да концентрираме вниманието си, без да се разсейваме по второстепенни дразнители, когато сме заети с него – и има други данни, които не противоречат на хипотезата, но и не се вписват в нея. Такива сведения не се вземат предвид и не че се крият, а просто остават в архивите и не се включват в публикациите.

Защо се случва така? Една от причините е инерцията на мисленето и модата, които за съжаление имат място и в науката. Анджела де Бруин и колегите ѝ анализирали повече от сто доклада, посветени на влиянието на чуждия език върху когнитивните способности, които били представени на различни конференции в периода от 1999 до 2012 година. След това учените ги сравнили с тези, които стигнали до публикувани в международно научно издание.

Както пишат авторите на изследването в статия във Psychological Science, 38% от научните съобщения описвали експерименти, които потвърждавали хипотезата за когнитивното преимущество на втория език, в 13% резултатите били неопределени – тоест „по-скоро да, отколкото не“, още 32% говорели „по-скоро не, отколкото да“ и накрая 16% от работите твърдели, че хипотезата за благотворността на втория език в работата на мозъка не съответства на действителността.

Половината от докладите били публикувани и повечето от приетите за публикувани данни (63%) в една или друга степен говорели за предимствата на билингвизма. От тези, които поставяли тази хипотеза под съмнение, били публикувани само 36%.

Тук може да се предположи, че изследванията с негативни резултати били неособено надеждни, например те се опирали на недостатъчна статистика. Но Де Бруин и колегите ѝ специално подчертават, че това не е свързано с методологичните особености на „отрицателните“ работи.

Причината по-скоро се крие в психологията както на самите експериментатори, така и на рецензентите в журналите – и едните, и другите могат да отдават предпочитание на тези данни, които говорят в полза на когнитивните предимства от чуждия език.

В резултат у всички се създава впечатлението за абсолютна доказаност на хипотезата (тъй като научните статии са с по-висок статут от докладите от конференциите), макар че ако се вземе целият комплекс от данни по проблема, то може силно да се разклати.

Общият извод оттук е един – необходимо е колкото се може по-внимателно да се следят тези области от науката, които предизвикват повишен обществен интерес, независимо в психология или молекулярна биология, и периодично да се провеждат в тях ето такива санитарно-научни изследвания с пълен анализ на натрупаните данни.

Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори