Понякога гневът е полезен

„Всеки човек може да се ядоса – това е много лесно, но да се ядосаш на точния човек, в точната степен, в точното време, с точната цел и по точния начин, не е толкова просто и не на всеки е дадено.”

Така преди повече от две хиляди години е написал Аристотел в класическия си труд за изкуството на риториката. Думите му не съответстват много на съвременните концепции за гнева. Днес ние сме склонни да го възприемаме като пагубна емоция, способна да разруши нашите отношения с други хора и да навреди на кариерата ни. И наистина, накъдето и да се обърнем, все виждаме теории за управление на гнева – контролирайте го, казват те, потискайте го и т.н. Но в последно време психолозите се обръщат към Аристотел. Тоест гневът не е толкова лош. Понякога в личните отношения и на делови преговори гневът си е дори много на място.

„Понякога той ни помага да постигаме цели и така да бъдем щастливи и здрави в дългосрочна перспектива”, смята например Брет Форд от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Просто е необходимо, както казва Аристотел, да знаеш кога, къде, защо и как. С други думи, струва си да се учим на стратегическо прилагане на гнева, като не му позволяваме да ни управлява.

Философите отдавна разсъждават за природата на гнева и в повечето случаи той се признава за емоционален отговор на провокация. Неуважението от страна на по-ниско стоящ служител, нападките срещу детето, нежеланието на шефа да изслуша мнението ви – всичко това е способно да доведе до увеличаване на честотата на сърдечните съкращения и изхвърлянето на адреналин. Хората реагират различно на тези физически изменения. Ако често им се поддавате, започват да се страхуват от вас, а резултатът може да е загуба на приятели и семейство, проблеми с работата.

Дженифър Лернър от Харвардския университет е успяла да покаже, че понякога гневът може да донесе полза. Тя е събрала информация за емоциите почти на хиляда американци на различна възраст девет дни след терористичния акт в САЩ на 11 септември 2001 г. и в следващите години. Оказало се, че хората, които се гневели на терористите, по-оптимистично гледали на бъдещето в сравнение с тези, които се страхували. Мъжете се гневели по-силно от жените. Освен това публикации в медиите довели до това, че гневящите се хора по-малко се страхували от гибел в резултат на терористичен акт и били готови да поддържат агресивен отговор на атаката.

В лабораторни изследвания Лернър изяснила също, че хората, които в стресови ситуации се сърдят, а не се плашат, имат по-ниска биологична реактивност от гледна точка на кръвното налягане и нивото на стресовите хормони. Това означава, че когато се намирате в ситуация, която ви изкарва от кожа и гневът е оправдан, емоцията ви е от полза. Форд и Мая Тамир от Еврейския университет в Израел са стигнали още по-далече – те са открили, че хората, които по-често изпитват гняв, отколкото радост при контакти с други хора, като цяло живеят по-добре. Освен това хората, които по природа са раздразнителни, по-добре управляват емоциите си за свое благо.

Изследванията на Лернър са продължени и от Андрю Ливингстън от университета в Стърлинг (Великобритания). Той изучавал реакциите на група хора на неприятни съобщения – например, че държавата планира да прекрати финансирането на охраната на обекти от културното наследство на Южен Уелс. Оказало се, че гневът по-силно от други емоции обединява хората, имащи нещо общо, и ги подбужда към действия.

Форд отбелязва също, че чувството на гняв кара хората да търсят някаква компенсация. И ако тя е подобрение на условията на труд или да речем по-широки социални промени, гневът може да изиграе огромна роля в живота на човека и цялото общество. „Махатма Ганди с неговата идея за ненасилствена съпротива е прекрасен пример за контролиран гняв – казва изследователката. – Същото са ни демонстрирали Нелсън Мандела и Малкълм Екс – невероятно популярни лидери, които с помощта на гнева са изцелявали цели нации, вместо да им причиняват болка.”

Гневът има важно значение за мобилизирането на обществото, съгласна е и Никол Тауш от университета „Сейнт Андрюс”, Великобритания. Нейната група е сравнила студентските протести срещу въвеждането на платеното образование в Германия, борбата на индийските мюсюлмани с неравенството и реакцията на британските мюсюлмани на „войната с терора” на британското правителство. Макар че всички тези хора са били движени от гнева, те са организирали мирни демонстрации. В дадения случай гневът може да означава, че човек както преди се чувства активен участник в политическия процес. С други думи гневът е признак на здрава демокрация, а не заплаха за нея.

Ако гневът е способен да послужи за висши цели, той може да ви послужи и в деловата сфера – при условие че си го позволявате само в необходимия момент. Например, вместо да накаже провинилия се, мениджърът следва да използва силата на емоциите за бързо решаване на възникналия проблем. Някои далновидни ръководители дори специално разгневяват подчинените си, предизвиквайки мозъчна атака.

Има сведения и за това, че политическите и деловите лидери, които се сърдят, а не се опечаляват, заслужават по-висок статус. Но това е справедливо само за мъжете. Ако жена реагира емоционално, тя се смята за истеричка, докато за мъжете това се смята за нормално. Например Виктория Брескъл от Йейлския университет в САЩ твърди, че кариерата на Хилари Клинтън силно е подкопана от нейната несдържаност.

Известно е, че гневът по време на преговори също бива полезен, но и тук има важно изключение. Хайо Адам от международната бизнес школа INSEAD е открил, че отстъпки на сърдития партньор са склонни да правят американците с европейски произход, а азиатците и американците от азиатски произход постъпват обратното. На Изток е неуместно да се демонстрира гняв. Когато в началото на 90-те години Бил Клинтън обикновено се гневеше на преговори с японци, това не му носеше успех.

Дотук добре, а как стоят нещата в семейния живот? Ернест Харбург от университета на Мериленд в САЩ е установил, че хората, потискащи гнева при спор със съпруга (съпругата), умират по-рано. Изследователят смята, че потискането на гнева повишава кръвното налягане, а в дългосрочна перспектива това влияе на продължителността на живота. Тоест проповядваната толерантност невинаги е полезна за здравето.

Но както и да се гневим, не бива да се държим неуважително. Да се научим да управляваме своя гняв, е само половината от работата. Предстои ни да се научим да реагираме правилно на чуждата ярост. Тя не трябва нито да се подклажда, нито да се игнорира. Тауш и колегите й са открили, че в политически контекст това води дотам да започнат да ви презират. Когато правителството не обръща внимание на обръщащата се с гняв към него социална група, тази група с времето ще се откаже от търсенето на диалог и ще започне насилие.

Гневът, подчертава Тауш, следва да се разглежда не като деструктивна реакция, а по-скоро като начин да се поддържа позитивно и конструктивно за социалните отношения поведение.

Източник: NewScientist