През лятото на 1918 след експлозия на борда край бреговете на Ню Йорк потъва един американски боен кораб. Какво точно се е случило обаче, остава загадка цели 100 години. Сега учените смятат, че са реконструирали инцидента.
Бил ясен летен ден и капитанът Харли Кристи привел екипажа в най-високо ниво на внимание. USS San Diego поел със скорост от 15 възела от пристанище Портсмут в щата Мейн в посока Ню Йорк. Трюмовете били натъпкани догоре с въглища, тъй като скоро корабът щял да се отправи към европейските бойни полета като част от конвой с войници през Атлантика.
Имало доклади, че е възможно в района да се навъртат германски подводници, конкретни сигнали обаче – не. Капитан Кристи изрично бил проверил преди да отплава. Въпреки това от съображения за сигурност той бил задал на 150 метровия кръстосвач зиг-заг курс. Взел и допълнителни мерки като изпратил 17 моряци на наблюдателниците и наредил запечатването на всички възможни отвори в кораба, така че в случай на нападение да бъдат ограничени щетите от нахлуващата вода възможно най-много.
„Капитанът е взел всички възможни мерки“, резюмира Алексис Катсамбис, археолог от NHHC (Naval History and Heritage Command) на щатските военноморски сили във Вашингтон. „Всички на борда са подготвени, когато се стига до трагедията.“ Тогава внезапно, точно в 11.05 часа на 19 юли 1918 г., северозапдно от Файър Айлънд, кръстосвачът Сан Диего е разтърсен от мощна експлозия. През масивна дупка в бекборда нахлува вода в машинното отделение. Не отнема много време докато двигателите откажат, а също и комуникациите.
Корабът се наклонил силно, поел огромно количество вода и около половин час по-късно потънал. Цели 100 години обаче, не се знае какво точно е довело до експлозията. Дали това е било германско торпедо, както по-късно предполага капитан Кристи? Или пък морска мина? Дали не става дума за нещастен случай – експлозия в трюма при складираните въглища? Може да е било саботаж, както предполагат други малко след катастрофата. Във всеки случай Сан Диего е единственият голям кораб, чиято загуба трябва да бъде преглътната от американските военноморски сили през Първата световна война.
Катсамбис сега проучва съдбата на кораба, заедно със своите колеги. Екипът представи заключенията си на годишната среща на Американския геофизичен съюз (AGU) във Вашингтон.
„Считаме, че германската подводница U-156 е потопила Сан Диего“, казва археологът. U-156 по същото време е полагала морски мини във въпросния регион, това е известно.
Изследователският екип е направил сонарни изображения на останките на кораба с безпилотни мини – подводници на 30 метра дълбочина. „Корабът изглежда забележително добре запазен“, твърди Артър Трембанис, океанограф от Университета Делауер в Нюарк. Корабът стои изправен на дъното и корпусът му е сравнително запазен, но вътрешните структури са разрушени.
Не е било саботаж
Какво се е случило с кораба след експлозията е предмет на разследването на инженер Кен Нашон от военноморския център в Бетесда (Мериленд). Той използва компютърно моделиране, което обаче е предназначено за по-модерни конструкции. „Нашите методи се използват за актуални и бъдещи модели кораби, но сега ги приложихме в разследването на това историческо събитие,“ казва инженер Нашон.
Това позволява на учените първо да изключат хипотезата за саботаж на борда. „Никое от описанията на екипажа или познатите факти не пасва на тази теория“. Щетите по корпуса на кораба са твърде големи, казва инженерът.
USS San Diego, Arthur Trembanis/ University of Delaware
Инцидент във въглищния бункер също изглежда невероятен по много причини. Бункерът е бил натъпкан догоре с въглища, докато до експлозии може да стигне само когато една част от твърдото гориво е изразходвано, така че да има свободно пространство в което въглищен прах и въздух се смесват в леснозапалима смес. Това може да се случи обикновено след дълго време в открито море.
Само шестима загинали
Освен това, Нашон насочва вниманието към дебелината на стоманените стени вътре в кораба. Той казва, че при експлозия във въглищния бункер, стената към машинното отделение би колабирала. Вместо това обаче, има голяма дупка в корпуса.
Което доказва нападението на германската подводница.
От историческите свидетелства учените знаят, че по това време германската подводница U-156 е била активна в района на Лонг Айлънд. Три дни след потъването на Сан Диего, подводницата е обстрелвала парахода – влекач „Perth Amboy“ край бреговете на полуостров Кейп Код заедно с други лодки.
Остава да се изясни, дали подводницата е потопила кораба с торпедо или с мина. „Торпедо би оставило следа от пяна при приближаването си до кораба. Екипажът обаче, не е забелязал такова нещо“, казва Нашон. Така че, заключава той, трябва да е било морска мина, която се взривява при контакт. Предишният доклад за потъването на кораба, изготвен още през 1918, също счита този сценарий за най-правдоподобен.
Когато Сан Диего е разтърсен от експлозията, на борда има 1100 души. „Загиват само 6“, казва Катсамбис, благодарение реакцията на капитан Кристи. След като става ясно, че комуникациите на борда отказват, капитанът изпраща офицер с лодка към брега, за да организира спасителната операция. Спасителните кораби пристигат бързо и екипажът е подсигурен своевременно.
След потъването на кръстосвача американците организират контраудар. Самолети от Първи Екип Йейл (First Yale Unit) от Лонг Айлънд тръгнали да унищожат подводницата, нанесла толкова щети. При Файър Айлънд пилотите бомбардирали сянка под водата, която сметнали за U-156, но по-късно се установило, че това са само останките на Сан Диего.
Екипажът на U-156 е застигнат малко по-късно от трагична съдба. 65 метровата подводница на капитан Рихард Фелд вероятно се натъква на положена от американците мина край бреговете на Шотландия през септември 1918 г. Останките на подводницата не са открити и до днес, а от 77 членния екипаж на борда няма никаква следа.
Източник: SPIEGEL ONLINE
