Преди 10 000 г. мъжете предавали гени 17 пъти по-рядко

Генетици под ръководството на Моника Кармин от Тарту (Естония), със съдействието на колеги от САЩ, Великобритания, Русия и много други страни, са построили своеобразно дърво на живота на мъжете.

Учените изследвали данните на 456 Y-хромозоми, взети в рамките на това изследване от различни популации, и въз основа на това построили дърво.

След това, знаейки с каква скорост протичат мутациите в мъжката хромозома, те успели да датират основните клони на това дърво.

Според данните се оказало, че последният общ прародител на всички мъже, така нареченият Y-хромозомен Адам, е живял преди 254 хил. години – преди се смяташе, че той е живял преди 100–150 хил. години.

Но след това събитие мъжете още два пъти преминавали през нещо като пресяване и всяко от тях значително е съкратило генетичното разнообразие на мъжката популация.

Първото се случило преди около 47–54 хил. години, когато част от човечеството напуснала Африка и бързо се разпространила по останалата част на света. Второто – преди около 10 хиляди години, което съвпада с времето на неолитната революция, тоест прехода към земеделието и заседналия начин на живот.

В статия, публикувана на сайта на Аризонския университет, учените отбелязват, че тези събития генетично са се отразили доста по-слабо върху женската част на населението. По-конкретно преди 8–10 хиляди години генетичното разнообразие сред жените, напротив – се увеличило, и се получило, че тогава мъжете, които успели да оставят свое „генетично“ потомство, са били 17 пъти по-малко от жените, които успели да родят момичета.

Спадът на генетичното разнообразие в мъжките линии вероятно е в резултат на натрупването на материални блага, а за сметка на това женското генетично разнообразие е във възход.
© Sabine Deviche

Антропологичната съставка на това, защо толкова много мъже не са успели да оставят мъжко потомство, авторите на статията оставят в скоби, като само констатират, че повечето отделни мъжки линии имат възраст само 4000 години, докато женските – 10–15 хиляди години.

Както казват аналитиците, това може да е следствие от различни фактори, например някоя епидемия, поразяваща само момчетата (макар следи от подобна болест да не били открити) или забрана за встъпване в брак до получаване на някакъв висок статус, а също практиката на многоженство.

Също такова съотношение може да бъде обяснено с това, че по време на неолитната революция земеделците са получили преимущество и са могли вече да не губят цялото си време за добив на ресурси, а да водят войни и съответно да убиват своите съседи ловци и да вземат техните жени.

Следва да се отбележи, че макар и да се твърди, че взетите Y-хромозоми равномерно представляват всички популации, реално те по-скоро са народи на бившия Съветски съюз, Европа, Монголия и Индия, останалите територии са представени доста избирателно, а други липсват напълно.

Резултатите на учените са публикувани в изданието Genome Research.