Приближават ли се физиците към решение на най-голямата загадка във физиката?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Физик в Англия спечели престижна награда за работата си по теория на гравитацията на масивните тела, която би могла да обясни защо гравитацията не е ограничила бързото разширяване на Вселената. Наградата от 100 000 долара е за работата на Клаудия де Рам, която търси 10 години начин да превърне теорията на масивната гравитацията в нещо измеримо.

Космолозите са озадачени от десетилетия как да се съчетаят гравитацията и скоростта, с която вселената се разширява. Гравитацията, както ние я разбираме, би работила за задържането на Вселената компактна, а не да се остави да се отдалечава и разширява. Ако използваме като аналог тъмната материя и тъмната енергия е лесно да се каже, че всичко, което не може да се наблюдава, има общи свойства, които държат света заедно, но е по-трудно да се изберат отделни части от теорията, които да бъдат доказани със сега познатите закони на физиката.

За да се справи с това, Клаудия де Рам въвежда теорията за гравитацията на масивните тела. Според нея, гравитоните, които са хипотетични частици, които прилагат гравитацията, имат маса. Последиците от това стигат далеч и опитът да се утвърди теорията, за да се изучи по-подробно гравитацията, се приема сред физиците и космолозите. Масивната гравитация променя теорията на Айнщайн за общата относителност и тя предполага някои наистина невероятни неща, като това, че гравитационните вълни с маса биха имали инерция.

Клаудия де Рам е шампион в авангардната теория на масивната гравитация. През 2011 г. тя е съавтор на статия, която измести дискурса върху масивната гравитация. През годините най-популярната нова теория за масивната гравитация включва вид заместител, наречен „призрак“, поради невъзможността да бъде пряко наблюдаван. Статията на де Рам има за цел да измести „призрака и да обясни нови идеи за масивната гравитация, „която е без призраци“.

За някои физици новите идеи са толкова различни и радикални, че трудно могат да ги преглътнат.
„Ако им кажете, че всъщност това, което направиха преди 40 години, не е съвсем правилно , те няма да го признаят“, казва де Рам пред The Guardian.

През 2011 г. де Рам и нейните сътрудници направиха пробив, като създадоха по-сложна математическа рамка за теорията на масивната гравитация, като напълно избягваха проблемите на предишните версии.

Астрономията базирана на гравитационните вълни е на път да направи революция в теорията на масивната гравитация, въпреки че резултатите могат да отнемат десетилетия. През 2017 г. Нобеловият комитет присъди наградата по физика на група, която най-накрая засече гравитационна вълна. Тази теория се развива с бързина, защото все повече изследователи работят за продължаване или усъвършенстване на теорията за масивната гравитация на де Рам, предлагайки начин, по който може да успеем да потвърдим нейния математически модел.

„Това може да се случи или да не се случи“, казва тя пред „Гардиън“, но това, което ще се случи със сигурност е, че ще имаме много по-добро фундаментално разбиране на теорията на гравитацията, която си остава един от големите въпроси на физиката днес“.

Категории на статиите:
Физика

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори