Приближи ли се Хокинг до тайната на черните дупки?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© NASA/JPL-Caltech
Антония Михайлова

Стига Стивън Хокинг да каже нещо, и всички започват да го цитират като авторитет. В какво е същината на възгледа на известния физик и космолог за един от най-фундаменталните проблеми на науката?

Да напомним, че основният проблем се състои в „разсеяността“ на черните дупки. Черната дупка е способна да „запомни“ само три свойства на попадащата в нея материя – маса, спин и ъглов момент. Всички останали свойства на материята се „изтриват“ след попадането ѝ в черната дупка. От друга страна, един от крайъгълните камъни от сградата на съвременната физика – квантовата механика – забранява загубата на информация в „нищото“.

Този парадокс особено явно се проявява на фона на въведената от Хокинг представа за изпаряването на черните дупки, според която квантовомеханичните взаимодействия в околностите на черните дупки водят до постепенна загуба на маса на черната дупка в резултат на лъчение от особен род, което може да се регистрира с уреди. След пълното изпарение черната дупка изчезва. Но къде отива цялата натрупана в нея квантова информация?

За разрешаване на този парадокс Хокинг изказа нова идея, която е в разрез с предишните му представи, според които черните дупки натрупват информация с поглъщането на материя, след това освобождават цялата тази информация наведнъж на финала на своя живот.

За обяснение на същината на новите възгледи на английския учен е необходимо да обърнем внимание на факта, че с приближаването на материята към черната дупка светлината, идваща от тази материя към наблюдателя, под действието на мощната гравитация на черната дупка отначало се забавя, ав определен момент сякаш спира, формирайки „последния отпечатък“ на изчезващата завинаги материална структура на повърхността на черната дупка, или нейната „супертранслация“.

Такава супертранслация, смята Хокинг, може да се разглежда като хранилище на квантовата информация за попадналия в черната дупка материален обект. Тази информация след това се кодира в лъчение, постепенно „изтичащо“ от „изпаряващата“ се черна дупка, но се кодира в трудно извличана форма.

Колосалната сложност на извличането на информация за свойствата на конкретния физически обект, попаднал в черната дупка, поради нейното „изпарение“ сякаш разрешава този злополучен парадокс – информацията, от една страна, е съхранена, а от друга – е загубена.

Ще стане ли тази идея революция в съвременната физика и космология? Възможно не, тъй като идеята е само едно от многобройните разсъждения на тази тема, появили се в последно време – освен това, научна работа, опитваща детайлите на тази теория, досега не е публикувана. Но научната общественост тепърва ще продължи да я обсъжда.

AstroNews

Категории на статиите:
Наука

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори