Прочутите дерета на Марс не са от вода

Френски планетолози са анализирали структурата на каналите и деретата, които периодично се появят в средните ширини на Марс.

Учените са стигнали до извода, че те възникват не в резултат на топене на ледове, както наскоро твърдяха колегите им от НАСА, а от изпаренията на замразен въглероден диоксид. Това става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.

Авторите на статията изучавали най-загадъчните форми на релефа на Червената планета – неголемите дерета (gullies). Редица учени ги смятат за еднозначно свидетелство за присъствието на вода на Червената планета. Те били открити на Марс през 2000 година, когато сондата Mars Global Surveyor (MGS) предаде на Земята първите снимки от повърхността на четвъртата планета в Слънчевата система.

Съдейки по формата и цвета на тези дерета, те са се формирали сравнително скоро – в последните няколко милиона години, което дало основания да се говори, че на съвременния Марс може да присъстват значителни запаси вода.

Сравнително скоро подобни хипотези получиха нова подкрепа – сондата MRO, която изучава периодично появяващите се тъмни ивици по склоновете на марсианските кратери, е открила следи, че те се пораждат от ручеи изключително солена вода.

Седрик Пилогре (Cedric Pilogret) от университета Париж-Юг и колегата му Франсоа Форге (Francois Forget) от Сорбоната са установили, че деретата, за разлика от тъмните ивици, могат да възникват и без участието на потоци вода, като обърнали внимание на измененията, които протичат с почвата на Марс при настъпване на зимата и лятото.

Както обясняват учените, при рязко снижаване на температурата, което се случва по време на настъпване на марсианската есен и зима: в средните ширини на Марс, на дълбочина няколко десетки сантиметра, възниква тънък филм от сух лед – въглероден диоксид, който се превръща в лед. Подобни залежи, както показват снимките на „деретата“, често се намират до тях.

Снимка от камерата HiRISE на сондата MRO, на която са отбелязани марсианските дерета. © NASA/ HiRISE

Това навяло Пилогре и Форге на мисълта, че подобни залежи на сух лед могат да играят ролята на „шейни“, по които марсианският грунт, разположен над тях, се плъзга и се спуска надолу по склона на хълма, на който се формират тези залежи.

Френските планетолози проверили тази идея с компютърен модел на Марс, имитиращ процеса на формиране на „ледове“ от СО₂, изпарения от подножията под действието на лъчите на пролетното Слънце и на това, което се случва с почвата в резултат на този процес.

Изчисленията установили, че подобни процеси действително може да се случват на Червената планета и че в недалечното минало – преди 1–3 милиона години, те са били доста по-активни, когато на Марс е било по-топло и неговата ос на въртене е била наклонена под по-голям ъгъл към орбитата.

Означава ли това, че днес на Марс няма течна вода? Както признават самите автори на статията, изчисленията им и компютърният модел не са в състояние да обяснят съществуването на всички дерета и канали на повърхността на Марс, включително и тъмните линии, открити на снимките на MRO.

В раждането на такива релефни форми може да са замесени както „водни“, така и „сухи“ процеси, заключават Пилогре и Форге.