Гравитационното притегляне на Земята е толкова силно, че създава малка издутина на повърхността на Луната. За първи път учените успяха да видят тази „подутина“ от орбита със спътници на НАСА.
Взаимното гравитационно влияние на Земята и Луната е толкова голямо, че въздейства на двете небесни тела, в резултат на което с времето тяхната форма е започнала повече да прилича на яйце и острите краища на тези две „яйца“ гледат едно към друго.
На Земята това се проявява във вид на течения – притеглянето на Луната оказва силно влияние върху океаните на Земята. Но по-трудно е да се види влиянието от гравитацията на Земята върху Луната – то се изразява във вид на неголяма издутина – около 50 см, която се образува на близката до Земята страна на Луната.
Интересно е, че такава издутина се образува и на далечната страна на нашия естествен спътник.
Луната винаги е обърната към Земята с едната си страна и тази издутина с времето се измества с няколко сантиметра, следвайки притеглянето на Земята подобно на магнит.
Учените наблюдавали тези изменения с орбиталния спътник на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter, който регистрира височината на различните части на лунния релеф, както и на още един американски апарат – Gravity Recovery and Interior Laboratory,
Втората сонда се занимава със създаването на карта на гравитационното поле на Луната. Спътниците измерили височината на 350 000 точки на повърхността на Луната, разположени от двете страни на спътника.
Над всяка точка спътниците прелитали по няколко пъти, така че учените успели да сравнят нейната височина в различни моменти. След като определили кои точки са променили височината си, учените успели да проследят лунните течения.
Резултатите от това орбитално изследване потвърдили изчисленията, направени от астрономите по-рано в резултат на наблюдения на Луната от Земята.
