През 60-те години английският психолог Питър Уейсън създал експеримент, който щял да направи революция в неговата област. Този хитър пъзел, познат като „селективната задача на Уейсън“, е „най-изследваната експериментална парадигма в психологията на разсъждаването“ според учебниците, пише Nautilus.
Уейсън е бил интелигентен и забавен човек, а също така и много специфичен мислител. Неговото най-голямо прозрение е било третирането на разсъжденията като загадка. Той казвал на колегите си, че ще се запознае с тяхната работа чак когато направи собствени експерименти, за да не си създава предубеждения.
Той също е казвал, че преди да правят експерименти, изследователите не трябва да знаят точно защо ги правят. На некролога му (починал е през 2003 година) двама от студентите му написали: „Смисълът на неговите експерименти не бил да тества хипотеза или теория, а
да изследва природата на мисленето
Целта му била да разкрие изненадващ феномен – мисленето не било това, което психолозите, включително и той, смятали, че е.“
Може би новаторската природа на селективната задача на Уейсън е била резултат от необикновения му стил. В една от версиите на задачата, на един субект (винаги един – Уейсън избягвал груповите експерименти) се представят 4 карти на маса, всяка с едноцифрено число от лицевата страна и един от два цвята на гърба.
Да си представим, че вие сте субект на Уейсън. Първите две карти, които виждате, са петица и осмица; вторите две карти са синя и зелена. Уейсън е обичал да разговаря с хората, с които експериментира, но вероятно не им е казвал, че логическата задача е „измамно лесна“, както я определил в научния си труд от 1968 година.
И така Уейсън ви казва, че ако числото на лицевата страна на картата е четно, то гърбът е син. Кои карти ще трябва да обърнете, за да проверите истинността на твърдението, без да обръщате излишни карти?
Изберете отговора си в интерактивното видео отдолу
Ако сте сгрешили, не се притеснявайте. Повече от 90% от субектите на Уейсън също сгрешили, и то по доста систематичен начин; грешките, които правели, следвали определен модел: „Много съм недоволен от първоначалния ми избор, но ако трябваше пак да правя задачата за пръв път, отново бих избрал същия отговор.“
В научния си труд от 1968, озаглавен „Разсъждението за едно Правило“, той написал, че това били „обезпокоителни“ резултати. Водещото предположение било, че по природа хората мислели аналитично, но тук е и субектът на Уейсън, който признава, че при нова възможност отново би мислил ирационално. Това накарало Уейсън да се замисли дали задачата е трудна заради логическата структура на правилата, или хората се затруднявали от думите, чрез които е описана задачата.
През 1982 година двама психолози от университета във Флорида – Ричард Григс и Джеймс Кокс, застъпили сериозно идеята, че задачата е трудна заради подреждането на думите. Те променили селективната задача на Уейсън, като накарали субектите да си представят, че са полицаи в дискотека, които търсят непълнолетни, употребяващи алкохол.
В този експеримент, в който правилото не е абстрактно като при експеримента с картите,
условието е строго социално:
ако човек пие бира, то той трябва да е над 21 години. 75% от участниците в експеримента решили загадката, представена по този начин, което разкрило явление, понастоящем наричано от учените „ефект на съдържанието“. „Обличането“ на една задача с думи определя трудността ѝ, въпреки че предизвикателството е едно и също – разбери дали ако А, то Б (ако числото е четно, то цветът е син). Но защо думите имат значение, когато логическата структура е същата?
През 2011 в своята известна книга „Мисленето: Бързо и бавно“ Нобеловият лауреат и психолог Даниел Канеман популяризирал теорията за „дуалистичния процес“, за който Уейсън е намеквал още преди десетилетия. Според тази теория различен избор на думи може да предизвика употребата на две различни когнитивни системи. Може би парадоксално – но все пак интуитивно от гледна точка на еволюцията – старата система (която Канеман нарича „система 1“) е бърза, а новата („система 2“) е даже мудна.
Когато тези две системи са подложени на селективната задача, те се борят помежду си коя да даде отговора. Ако по-рано сте дали грешен отговор, то можете да хвърлите вината върху вашата стара, интуитивна система 1, която има тенденцията да наглася отговорите чрез нещо, наречено „пристрастност към съвпадения“.
Всеки, който опитва да разреши загадката, има склонността да избира двата компонента, споменати в условието –
логически самоубийствена тактика
„Пристрастността към съвпадения“ обяснява защо най-честата грешка е обръщането на осмицата (правилен ход) и на синята (грешен ход). Обръщането на синята карта е логически безполезно, защото ако откриете нечетно число от другата страна, това няма да наруши правилото.
Но ако не е рационално, защо сме склонни да го правим? Според скорошен научен труд, защото е „лесно и дава добро усещане“. В контраст на това, абстрактното мислене – работата на новата система – е трудно. Когато може, понякога дори без да осъзнава, новата система позволява на старата да взема решения вместо нея. Затова Канеман казва за старата система, че „една от основните ѝ характеристики е мързелът.“
Но този мързел се отплаща при версията с алкохола и непълнолетните, защото старата система е добре запозната със закона за употребата на алкохол и се възползва от това знание, за да реши задачата без особени усилия.
Проучвания показват, че новата система е силно свързана с възрастта и интелекта на растящите деца. И доста предсказуемо новата система е тази, която се влошава повече с възрастта. Подобен тип доказателства удобно разделят ума ни на две части – новата, която дава „стабилно основно разсъждение върху смисъла“ и старата, която се състои от „автономни подсистеми“, които просто работят без много задълбочаване.
Не сте убедени? Не сте и само вие. Еволюционните психолози смятат, че е изключително неправдоподобно
„слепият часовникар“ на естествения отбор
да е разделил мисленето ни така ясно и видимо, както според схемата на „дуалистичния процес“. За тях това, което прави версията с алкохола и непълнолетните толкова лесна, е фактът, че хората са еволюирали в т.нар. „социо-когнитивна ниша“. За да се оцелее в тази ниша, е било добре да се създадат и следват правила, които да помагат на човека да „функционира като уникален и силно конкурентен хищен организъм“, пише Philosophical Transactions of the Royal Society.
Според еволюционните психолози версията с алкохола активира нашето високо развито умение да разбираме кога някой нарушава правилото на „социалното споразумение“. През 1989 Леда Козмидис, основоположник на радикално Дарвиновия подход в областта, нарича това умение „модул за откриване на измамника“ и оттогава колегите ѝ използват селективната задача на Уейсън, за да изследват социалната природа на човечеството.
Едно от последните проучвания, публикувано през февруари в Evolution and Human Behavior, показва, че масово родителите не се интересуват от чуждите деца. „Родителите, изглежда, разсъждават по-лошо относно правилата за безопасност на чуждите деца в сравнение с правилата, които поставят на своите собствени.“
А по отношение на Уейсън, след пенсионирането си той се зарекъл да стои настрана от научните дебати, отнасящи се до работата му, но бил щастлив да вижда нови идеи, породени от труда му. Захванал се с шахмат, написал книга за играта (очаквано – Психологията на шаха) и стигнал нивото на международен гросмайстор. За кариерата си той казал: „Може би бях привлечен от темата за разума, защото повечето неща в живота изглеждат неразумни.“
