Потта съдържа набор от пептиди, чието съдържание зависи от пола на човека, твърдят учени от Биомедицинския изследователски център (BMRC) към университета „Шефилд Халам” във Великобритания. С използването на техника на матрично активирана лазерна десорбция/йонизация (MALDI) може да се открият определени протеини и да се определи относителното им съдържание в образците, пише Chemistry World.
Лазерната десорбция/йонизация е технология за йонизация с помощта на въздействието на лазерни импулси върху матрица с анализираното вещество. Веществото във вид на йони може да се изучава и заснема чрез масспектрометрия.
При този метод резултатите от анализа са достъпни още след 10 минути, като се започне със стадия за подготовка на пробата и се завърши със събиране и анализ на данните. Точността е 85%, твърдят учените.
Дактилоскопията е древна наука
В Китай, Япония и Корея още през VII век намазан с боя палец се поставял на важни документи – този отпечатък заменял подписа. В китайска литература от XII век се говори за уличаване на убийци по пръстови отпечатъци, но техниката на съпоставяне на отпечатъците не е изложена.
В по-нови времена интересът към изследването на папиларните линии освен научен имал и чисто практически корен. Началото на XIX век било ознаменувано с бурен ръст на престъпността. Интензивно се развила професионалната престъпност и започнали да се търсят средства за защита от нея.
Паспортите по това време все още не били широко разпространени, фотографията не била изобретена и бил въведен приетият на Изток метод за опознаване на човека и регистрирането на престъпниците по отпечатъците на пръстите, получил името дактилоскопия.
Един от най-големите специалисти в тази област – Едмон Локар, смятал за „баща на дактилоскопията” Ян Пуркине и труда му „Към въпроса за физиологията на кожното покритие при човека” от 1823 г.
Първият европеец, който използва дактилоскопия, е британецът Уилям Джеймс Хершел, който през 1958 г. въвежда изискването на пръстов отпечатък при получаването на пенсия. Така измамите се свеждат до минимум и се заражда използването на отпечатъците на пръстите в криминалистиката.
Криминалистите смятат, че възможността за определяне на пола на заподозрения по неговите отпечатъци разширява представите за важността на този тип улики. Освен това при отсъствието на материал, чрез който може да се получи подробна генетична информация (кръв, слюнка или семенна течност), следствието получава важен ключ към провеждане на по-нататъшни изследвания и косвена улика, макар да не е толкова неоспорима, колкото е анализът на ДНК.
Важна улика
Критиците отбелязват, че такова ниво на точност (85%) дава и обикновеният анализ на разстоянието между папиларните линии на пръстовите отпечатъци, който не изисква специално оборудване. Независимо че аргументите против важността на масспектралните изследвания са силни, изследователите отбелязват, че новият метод ще расте и точността от 85% може да стигне 90 и 95%. Главното предимство на тази технология е, че може да даде резултат и при размазани отпечатъци или те не се виждат – например от вътрешната страна на ръкавицата на престъпника или на салфетката, с която е правен опит отпечатъкът да бъде изтрит.
Това не е всичко според изследователите. От подробния анализ на химичния състав на образците може да се разбере много за човека – например за храненето или за начина му на живот.
Това не е първият успех на същата научна група в областта на пръстовите отпечатъци. През 2011 г. те обявяват, че освен да се установи личността на човека дактилоскопията вече може да изясни към какво се е докосвал, преди да остави отпечатък.
В помощ на криминалистите
Изследванията на учените са от голяма помощ на криминалистите. Узнавайки към какво са се докосвали участниците в дадено събитие, може по-точно да се възстанови случилото се.
Според ръководителя на проекта Симони Франчезе от отпечатъците на пръстите може да се извлекат максимум сведения, а главното е, че такъв подход е напълно готов за прилагане в практиката.
В последните години дактилоскопията се развива с бързи темпове. Например вече е възможно да се разпознаят стари или недостатъчно ясни отпечатъци с помощта на наночастици и да се определи тяхната възраст чрез електрическо въздействие.
Изследователите имат възможност да прилагат електричество за по-ефективно получаване на отпечатъци от местопрестъплението. Проф. Робърт Пранс и колегите му от университета в Съсекс са получили отпечатъци, „съпоставими по качество с традиционните образци”, въз основа на анализ на заряда на статичното електричество, което остава, след като човек се докосне към изолиращи повърхности (стъкло или пластмаса).
Със специален свръхчувствителен сензор пък вече може да се определи повърхностната плътност на отрязък до 5 микрона и да се състави „карта” на участъка, където линиите на възглавничките на пръстите са се докоснали до повърхността. Процесът отнема 75 минути.
Материалът е публикуван във в. ПРЕСА
