Психология на цветовете

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Flickr/ Jossie K
Антония Михайлова

Продължаваме статиите, посветени на цветовете. Този път ще разберете за психологическото значение на оранжевото, розовото и лилавото.

Оранжево. Съчетава екстравертността и импулсивността на червения цвят с интуитивността на жълтото. Ако човек избере оранжевия цвят, това говори за неговата социалност и склонност към лесно, но малко повърхностно установяване на контакти с околните.

Създава впечатление на топлина и удовлетвореност, тъй като този цвят се явява оттенък на огъня, който е характерен за залязващото Слънце.

В някои случаи отразява ситуация с неясен изход, борба не на живот, а на смърт. Може също да сочи и на секваща енергия или на благополучно разрешаване на застрашаваща ситуация.

Според Макс Люшер този цвят означава физиологично състояние на активен разход на енергия. Ускорява пулса, покачва кръвното и увеличава честотата на дишане.

Може да изразява амбиции, гордост, воля, настоятелност и вяра в собствените сили. В същото време може да означава волунтаризъм, враждебно отношение към авторитетите и недостиг на самодисциплина.

Прекаленото използване на оранжево (в дрехата, интериора, рисунките и т.н.) може да свидетелства за нервозност и несвъртане на едно място.

Ако любимият цвят е оранжев. Характерен е за хората, притежаващи интуиция, и страстните мечтатели. Впрочем в хералдиката оранжевото означава лицемерие и притворство.

© Flickr/ Mickey Johnson

Децата, предпочитащи този цвят, са лесно възбудими, но тяхната възбуда не намира изход. Излишъкът на оранжево е опасен – то дразни, опустошава, натрапчиво и неприятно е.

Ако оранжевото е най-нелюбимият цвят (или се отхвърля в даден етап от живота). Отхвърлянето на този цвят е характерно за пълните и фригидни жени, които вероятно не харесват нито сексуално-дразнещото му действие, нито стимулирането на апетита, което той предизвиква.

Розово. Може да символизира помиряването на противоположните начала на червеното и бялото. В работата на алхимиците червеното е символ на мъжкия, активен принцип на битието, а бялото – на женския, пасивен.

Цвят на духовна любов и радост, единение със света, затова той е предпочитан от всички, за които сексът няма голямо значение.

© Flickr/ linpium

Явява се женски, девичи цвят, цвят на „вътрешното дете“.

Психологическите черти на „розовия“ човек са нежност, незрялост, слабост, самота, сантименталност, срамежливост.

Лилаво. Този цвят сякаш се старае да обедини импулсивната победоносност на червеното и меката отстъпчивост на синьото, изразявайки идеята за „отъждествяване“. Такова отъждествяване е един вид мистично единение, водещо към пълно сливане между обекта и субекта (например между мъж и жена).

При такова сливане всички желания и мечти трябва непременно да се сбъднат. Затова човек, отдаващ предпочитание на лилавия цвят, търси „вълшебни отношения“. Той не само иска да подобри имиджа си, но и желае да очарова и възхищава другите. Смята се, че жената с лилава дреха иска и да влияе на околните, и се поддава на тяхното влияние.

© Flickr/ Edward Kreis

Свидетелства за инфантилизъм, потребност от бягство от психическата автономност, изместване на интересите в областта на дълбоките междуличностни отношения.

Асоциира се също с мистика, магия и царственост. Не е асексуален, но сексът в него се потиска, затова често го предпочитат хора, за които половата принадлежност не е важна.

В страните от Европа и Америка, където царят логиката и рационализмът (и затова за любим се смята синият цвят), лилавото се смята за непрестижно. В страните от Азия и Африка, които са по-склонни към емоционалност и мистика, уважението към този цвят е значително по-голямо.

Физиологически по-силен от всеки друг цвят – забавя дишането и увеличава продължителността на издишването. Забавя и отслабва пулса, значително намалява физическата работоспособност, увеличава издръжливостта на сърцето и съдовете.

Психологически потиска рационалното мислене, пробуждайки вместо това интуицията. Увеличава работоспособността, подобрява съня, стимулира потребност от духовно развитие.

Ако любимият цвят е лилаво. Най-често този цвят се предпочита от децата и тийнейджърите с емоционална незрялост, с недиференцирана полова роля и социална идентичност. Говори за богата фантазия на човека, творчески, нешаблонен подход към решаването на задачи, своеобразие на интересите, изказванията и постъпките.

Затова, с изключение на децата и тийнейджърите, изборът на лилаво в качеството на предпочитано означава оригиналност, нестандартност на мисленето и своеобразие на интересите. Такива хора са чувствителни, лесно се хипнотизират. Те са възбудими, стремят се да направят впечатление и са способни да се видят отстрани. В същото време са много раними и повече от другите се нуждаят от подкрепа и поощрение.

Прекомерното прилагане на лилаво (където и да било) може да свидетелства за силно угнетение, чак до депресия.

Следващия път ще продължим с виолетово, кафяво и сиво.

Категории на статиите:
Аз, човекът

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори