Пулсарите-паяци се оказват междузвездни двигатели
Изследователи от Свободния университет в Брюксел са анализирали потенциалната употреба на двойни звезди като междузвездни двигатели. Информацията е публикувана в Arxiv Preprint Server.
Експертите се изследвали пулсари-паяци. Това са особен тип двойни звездни системи, състоящи се от бързо въртящ се неутронен пулсар и неговият спътник – звезда с ниска маса.
Паякообразните пулсари излъчват мощни потоци радиация. Те постепенно унищожават своя спътник, откъсвайки материал от него.
По време на изследването учените предполагат, че този процес може да се използва за създаване на тяга и преместване на системата в Космоса.
Методът, предложен от учените, е да се използва пулсарна радиация за генериране на тяга.
Пулсарът изпарява материал от повърхността на своя спътник в определени точки от своята орбита. По този начин създава насочено движение.
За да се контролира посоката на движение, интензитетът на радиацията и ефектът ѝ върху звездата-компаньон могат да се контролират с помощта на рентгенови или гама лъчи.
Изследването показва, че близките двойни звездни системи са по-ефективни при генерирането на тяга. Колкото по-близо е пулсарът до своя спътник, толкова повече материал може да се изпари.
Това позволява да се съхранява енергия и да се контролира скоростта на системата.
Учените предполагат, че подобен метод на маневриране може да се използва не само за преместване на звездна система, но и за забавяне на нейното движение или за промяна на посоката на нейния полет чрез манипулиране на изхвърлянето на материал.
Особено внимание в изследването се обръща на техносигнатурите – потенциални следи, които могат да бъдат оставени от такива звездни двигатели по време на ускорение, забавяне и маневри.
Паякообразните пулсари, поради техните уникални свойства и изобилието от натрупани данни за тях, са избрани като идеални кандидати за търсене на такива сигнатури.
Някои от наблюдаваните характеристики на паякообразните пулсари вече карат учените да мислят за възможни технологии за контролиране и използване на тяхното излъчване.
Проучването показва още, че въпреки сложността и мащаба на предложената идея, изследването отваря нови възможности за разбиране на технологичните възможности на високоразвитите цивилизации.
Учените не твърдят, че вече са открили техносигнатури. Но предлагат такива системи да бъдат обект на по-нататъшни изследвания за търсене на следи от звездна технология в Млечния път.