Първите европейци били неандерталци
Фрагменти от ядрена ДНК, извлечени от костите на древните жители на Европа от пещерата Атапуерка, са показали, че тези хоминиди не са били денисовци, както наскоро предположиха учените, а неандерталци с голям примес на денисовска ДНК, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature.
Пещерата Атапуерка е станала обект на специалното внимание на палеонтолозите още през 1976 година, когато там за първи път открили останки от древни хора. Останките били толкова много, че бързо започнали да я наричат Сима де лос Уесос, което означава „яма за кости“ на испански.
За повече от тридесет години разкопки тук са открити около 4000 кости и 30 пълни скелета на хора, включително останки от Хайделбергски човек – предполагаем прародител а неандерталците.
През декември 2013 година генетиците успели да извлекат фрагменти от ДНК от кости на Хайделбергски човек и да възстановят неговия геном. Оказало се, че тези протохора са били доста по-близо от генетична гледна точка не към неандерталците, а към техните азиатски съседи – денисовците, чиито останки са изучени през 2010 година от Сванте Паабо и руския академик Анталолий Деревянко.
Това откритие, както разказва Матиас Мейер (Matthias Meyer) от Института за еволюционна антропология в Лайпциг (Германия), накарало мнозина палеонтолози и палеогенетици да се усъмнят, че неандерталците се явяват потомци на хайделбергските хора и в това, че обитателите на Атапуерка действително са били неандерталци.
В опит да разкрият тази тайна на Древна Европа, Мейер, Паабо и колегите им изучили не митохондриалната ДНК, която се съхранява най-добре и се наследява от майка към дете, а ядрена ДНК.
Благодарение на новите методики за извличане и „възкресение“ на генетичен материал, разработена в лабораторията на Паабо, екипът на Мейер успял да извлече малък фрагмент от неандерталска ДНК с дължина около два милиона „букви“ нуклеотиди, което представлява около 0,067% от общата дължина на човешкия геном.
Анализът на този образец потвърдил подозренията на Мейер и колегите му от миналата година – възстановената ДНК се състояла от 43% неандерталски гени и само от 7-8% денисовски.
Това говори, че жителите на пещерата Атапуерка действително са били неандерталци, а странностите в техния геном и наличието на типично „денисовски“ черти в митохондриалната им ДНК се обяснява с това, че неандерталците са се появили изключително рано в историята на Земята – не преди 500 000, а преди около 700 000 години.
„Това е много важна дата, която ни позволява да определим времевото положение на ключови етапи от човешката еволюция. Те говорят за изключително ранното разделяне на древните хора, неандерталците, денисовците и нашите предци, което вероятно се е случило преди 500-750 хиляди години“, заключава Паабо.