Още в разцвета на Древна Гърция възникнало интересното понятие телегония (от гр. „теле“ – далече, и „гонос“ – раждане).
Тази концепция, за първи път предложена от Аристотел, подразбира, че първият полов партньор на жената (или самката) оставя неизличим отпечатък върху външния вид и здравето на бъдещото ѝ потомство, дори ако бащата на поколението е съвсем друг мъж или самец.
Идеята на телегонията в началото на ХХ век с развитието на генетиката била изоставена, макар и до днес тя да се ползва с популярност в някои религиозни кръгове. Сега за спорната теория отново заговориха в научния свят – екип учени демонстрира, че старите сексуални партньори на самката могат да повлияят на вида на бъдещото ѝ потомство, или поне при мухите от семейство Neriidae.
Екип ентомолози от университета на Нов Южен Уелс в Австралия, работещи начело с д-р Ангела Крин и проф. Ръсел Бондуриански, решили да проверят античната хипотеза. Изследователите чифтосали самка със самци с различни размери и установили, че размерът на тялото на потомството се определя от размера на първия самец, с който се чифтосала самката, а не с втория, от която се родило потомството.
„Нашето откритие усложнява всички научни представи за това как анатомичните характеристики се предават от поколение на поколение, а също открива напълно нови възможности за бъдещи изследвания. Природата за пореден път ни показа колко малко знаем за нея“, казва Крин, водещ автор на изследването.
Изследователите смятат, че ефектът е свързан с молекулите в семенната течност на първия полов партньор, които се поглъщат от незрелите яйца на самката, а след това влияят на развитието на бъдещото ѝ потомство.
Експериментът преминал по следния начин. Ентомолозите хранили самци различно – една група получавала питателна храна, вследствие на което те станали големи, а други „стояли на диета“ от продукти с ниска хранителна стойност. След това, когато разликата в размерите на телата им станала забележима, самците били събирани със самките по няколко пъти.
По-късно, когато самките напълно съзреел, те отново ги чифтосвали или с едри, или с дребни самци. При появата на потомство на бял свят учените внимателно изучавали „семейната“ история на всяка муха.
„Разбрахме, че независимо че баща на потомството е бил вторият полов партньор, размерът на тялото на потомството точно съответстваше на размера на първия самец, с който се чифтосваше самката, докато още беше незряла“, разказва Крин.
Генетиката, разбира се, обяснява много тайни на тялото, но досега остават загадка някои аспекти на изследването. Крин и колегите ѝ смятат, че ефектът, който са наблюдавали, влиза в списъка с тези аспекти.
Така например на учените е известно, че освен чиста генетична информация, която предават родителите на децата, съществуват и фактори на средата, които са влияели на родителския организъм, и сега се отразяват на външния вид и здравето на децата. При мухите например това е доброто хранете – колкото по-добре се е хранила ларвата, толкова по-голямо потомство ще се роди.
Крин отбелязва, че предстои науката да провери тази идея върху други видове животни и с други условия. Но засега никой не изключва възможността, че резултатите от въпросния експеримент може да се впишат в грешките.
Изследването е публикувано в сп. Ecology Letters.
