Радост от срещата и мъка от раздялата

Земята и сондата ISEE-3 се срещнаха за последен път.

По време на суперлунието изпратената преди 36 години сонда ISEE-3 настигна Земята и отново тръгна напред. На 10 август апаратът се сближи максимално с Луната и започна първата в историята „цивилно-научна“ космическа мисия, съобщава порталът на проекта ISEE-3.

ISEE-3 (International Sun-Earth Explorer – Международен изследовател на Слънцето и Земята) е изпратен от НАСА още през 1978 г. Отначало той „висял“ в точка на Лагранж L1 – област между Земята и Слънцето, където силите на привличане между две небесни тела се изравняват. Сондата се движела около звездата синхронно с нашата планета. Това било необходимо за изучаването на взаимодействието на нейното магнитно поле със слънчевия вятър.

През 1982 г., ускорявайки ISEE-3 с помощта на лунната гравитация, учените пренасочили апарата към кометите Джакобини-Цинер и Халеевата – с тях той се сближил съответно през 1985 и 1986 г. През 1992 г. мисията на сондата отново се променила – движейки се по орбита, сходна със земната, тя следила за изхвърляне на вещество от слънчевата корона.

През 1997 г. мисията на космическия апарат е обявена за приключена в НАСА, а през 1999 г. връзката със сондата изчезва. Но през цялото това време тя продължавала да работи и както се изяснило тази година, се е запазила добре.

През 2008 г. апаратът отново влиза във връзка – засича го мрежата за далечна космическа връзка на НАСА (DSN). Това лято ISEE-3 трябваше да се изравни с нашата планета и учените взеха решение да коригират курса на сондата и да я върнат в точка L1, където и в бъдеще да се ползват от инструментите ѝ.

Първоначално идеята се сторила перспективна на НАСА, но скоро станало ясно, че са се отучили да общуват със сондата – през 1999 година специалното оборудване било демонтирано и утилизирано. Сглобяването му от нулата било прекалено скъпо. Група ентусиасти се заели с решаването на проблема – в аерокосмическата агенция ги наричат „цивилните учени“.

Самите те наричат себе си ISEE-3 Reboot Project и настояват журналистите да не използват думата „любители“ – макар тези хора да не представляват определен институт или организация, всеки от тях има сериозно научно портфолио.

През април 2014 г. цивилните учени организирали събиране на средства за своя проект и събрали около $160 000. С парите за кратки срокове разработили и сглобили нова система за връзка с ISEE-3. В края на май в НАСА одобрили експеримента.

През юни и юли ентусиастите сновели от една радиообсерватория на друга – това бил сложен процес между физиката и бюрокрацията. С помощта на различни антени можело да се изпълняват различни задачи по установяване на връзка и тестване на сондата. Някои действия трябвало да се изпълняват в строго определено време, но достъпът до радиотелескопите е разпределен по часове за седмици и месеци напред.

В крайна сметка цивилните учени успели да установят стабилен канал за връзка със сондата. Те се убедили, че повечето от системите са издържали 36 години и 48 млрд. км работа. Оставал само финалният акорд – да пуснат двигателите и да коригират орбитата. И тук възникнали проблемите.

Старите двигатели на космическия апарат успели да се събудят само за едно кратко включване, макар че горивото било достатъчно. Екипът на ISEE-3 Reboot Project успял да спре въртенето на сондата, но не могъл да промени съществено траекторията на апарата. Естествено, цивилните учени нямали възможност да бръкнат в механизма с гаечен ключ, а средствата за дистанционна диагностика на устройството от 1978 г. били ограничени.

Изследователите публикували данните от стартовете и спецификацията на двигателите на сондата, предлагайки на целия интернет да организира една „мозъчна атака“. Това сработило, но резултатът бил неутешителен. Двигателите ISEE-3 работят поради реакция на хидразина с катализатора, с който са покрити стените на горивната камера. Но за да се подава дозирано горивото, е необходим азот под налягане. Очевидно за 36 години той е изтекъл.

През изминалата неделя настанало време за план „Б“. Разстоянието между Земята и ISEE-3 се съкратило до минимум и отново започнало да расте. От този ден и до момента, когато отново загубим връзка с него, данните от сензорите ще се публикуват открито на портала на проекта и всеки желаещ може да вземе участие в изследването на Близкия космос.

Международният изследовател на Слънцето и Земята ще се върне, отново заобикаляйки ни в кръг. Но едва ли неговите системи ще издържат още 15 години самота.